При отпимални условия на отглеждане, основните моменти от растежа и развитието на динята са следните:Семената на дините поникват за 4 – 5 дни; Първият лист се появява 3-5 дни след поникването; 15-16 дни след появата на пониците се оформят първите няколко същински листа. Те са по-дребни и закръглени, нетипични за сорта.


Младите растения имат скъсени междувъзлия и стоят изправени; Към 20 ден растенията имат 6-8 същински листа и още са изправени. В пазвите на първите листа могат да се видят зачатъците на разклоненията. По това време коренната система вече е значително развита и обхваща почвен слой с дебелина 15-30 см. Главният корен е достигнал на дълбочина 35-45 см; Фазата “начало на разклоняването” настъпва около 12-15 сни след образуване-то на първия лист.

 


По-късно растенията развиват голяма листна маса, стъблата се стелят  бързо покриват почвената повърхност. Формират се цветовете; Върху разклоненията от първи порядък се образуват разклонения от втори порядък, каито са по-слабо развити от основните /първите/ разклонения. Обикновено върху тях, на първите 1-2 възела, се залагат женските цветове; Първите мъжки цветове започват да цъфтят 25-35 дни след поникването.

 

 


Всички сортове дини, до появата на мъжките цветове, се развиват почти едновременно. Високите температури по време на вегетацията ускоряват развитието на растенията и значително скъсява дължината на вегетационния период; Женските цветове, в зависимост от ранозрелостта на сорта, започват да цъфтят 30-50 дни след поникването и продължават до края на вегетацията; Узряването на плодовете настъпва, когато плодовете наедреят в добият нормална за сорта украска. Месестата част получава характерна за сорта окраска и по-голяма част от монозахаридите /глюкоза и фруктоза/ се превърне в дизахариди /захароза/.

 

 


Семената се втвърдят и добиват типичната за сорта окраса. Узряването на дините в зависимост от сорта настъпва 35-50 дни след образуването на завръзите. Избор на участък – дините изискват структурни, плодородни почви, с голям запас от хранителни вещества. Леките песъчливи почви, както и тежките недобре дренирани, студени почви, са крайно неподходящи. Подходящи са пясъчно-глиненстите и глинесто-песъчливите почви, дълбоки и структурни. За отглеждането трябва да се предпочитата площи с южно или югоизточно изложение, които са запасени от действието на ветровете.

 


Местата, изложени на про-дъжителни сухи ветрове, не са подходящи за динята, тъй като предизвиква силно изпарение и окапване на цветовете. Силните ветрове могат да разкъсат листата, разместват стъблата и плодовете и могат да попречат на нормалното развитие. В страната са очертани няколко производителни района за производството на дини – Дунавския – върху  льосови почви, Маришкия-върху дълбоки алувиални почви, Старазагорския- върху черноземни почви.

 


Място в сеитбообръщението – всеки зеленчуков вид има специфични изисквания към външните условия. За да се развиват най-пълно и най-изгодно предуктивните си възможности, растенията от даден вид трябва да попаднат: - при подходящи климатични условия, - да се засеят или засадят в най-подходящи срокове, - почвата да се обработи в сроковете и по начини, които отговарят най-добре на изискванията им, - да се задоволят най-добре изискванията към количеството, вида и съотношението на хранителаните вещества и влагата, - почвата да бъде чиста от неприятели и причинители на болести. Тези изисквания се постигат с правилното съставено сеитбообръщение.

 


Зеленчуковото  сеитбообръщение трябва да отговаря на следните по-важни условия: Да дава възможнст за най-пълно използване на естествените природни условия материалните средства за прозиводство и труда на хората; Да дава възможност за поддържане и повишаване на почвеното плодородие; Да дава възможност почвата да се подготвя срещу всяка култура, съобразно с нейните специфични изисквания; Да дава възможност най-евтино и най-ефикасно да се води борба с болестите, неприятелите и плевелите; Да създава възможности за промени в съотношението на културите, без да се променят съществено условията за отглеждането на всяка една от тях.

 


Това е необходимо, защото и изискванията за количеството, вида и срока на постъпване на необходимата продукция не винаги са постоянни. Дините са взискателни по отношение напредшественика. Добри са тези, които оставят почвата богата на хранителни веществау рохкава и със запазена структура. Най-добри в това отношение са тревните смески, люцерната и сечищата, защото почвата след тях съдържа повече водоразтворим хумус и е по-богата на нитрати и фосфорна киселина.

 


В зеленчуковите сеитбообръщения дините се отглеждат след тревни смески, бобови култури /фасул, грах, бакла/, Добре се развиват след тях лук и кореноплодни култури. Доматите и патладжанът не са добри предшественици за дините. Пиперът трябва да се избягва, защото боледува от краставична мозайка. Причинителят и напада и динята. По тази причина дините не трябва да се отглеждат в съседство с пипер. В полските сеитбообръщения добри предшественици за дините са житните култури /ечемик и пшеница/, рапица, фий. Динята не бива да се отглежда след растения от сем. Тиквови. На същото място тя трябва да идва след 3-4 години.

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Технология за отглеждане на тикви

Ревенът - богат на витамини

Копър - отглеждане

Отглеждане на пъпеши - ранно производство