През месец октомври представители на Развъдна асоциация на аборигенни породи овце от Западна България са обменили опит със свои колеги във Франция. Асоциацията там работи с шест местни породи, разпространени главно в централния планински масив на страната.

Развъдна асоциация: Не би трябвало да се доказва реализация от автохтонни породи

Какво може да заимстваме от техния опит, споделя председателят на родната развъдна асоциация – доц. д-р Андрея Колев. Той коментира специално за Агри.БГ своите наблюдения от посещение на място.

„Една от разликите между нас и тях е, че стратегията за развитието и селекцията на местните породи се прави от Националния институт по агрономични изследвания (ИНРА). При нас няма такова нещо. Ние сякаш сме без глава. Не може всяка асоциация да дава стратегия за развитието на породите. Не бива, но ние го правим въпреки всичко“, заяви експертът.

Той посочи още едно предимство на французите, което поставя всички животновъди под един знаменател.

„Там субсидията е 20 евро на глава животно, независимо дали е кръстоска, или чиста порода. И се дават по 100 евро на хектар“, посочва доц. Колев. 

Делегацията от българската асоциация, която вече има свое развъдно депо в Асеновград, е посетила тамошно депо, което функционира над 20 години. 

„80% от стойността на това депо е държавна собственост. Там се контролират 25 хиляди животни от 6 местни породи. Отбират мъжки агнета три пъти в годината. Събират ги, оценяват ги, правят подбор. Които не са годни, ги угояват до 37 кг и ги водят на кланицата“, обяснява доц. Колев. 

По негова информация за тези три пъти се събират около 15 хиляди мъжки агнета. От тях се оставят най-напред 1500, а след това – хиляда. 

„От тези хиляда още 300 елиминират. Остават елитните животни – 700. След отглеждането им, храненето на воля и оценка от комисия, най-добрите и елитните отиват при стопаните – тези, които водят племенните стада и изпълняват стриктно селекционната програма. Те участват и в тези 20% на сградния фонд като съсобственици“, уточнява експертът. 

Останалите 400 животни, които са класирани по-ниско от топ 300, отиват при други стопани. При събирането агнетата се изкупуват. Никой собственик не може да купи своите агнета, когато станат кочове. 

„Това може да го вземем като организация, стига да имаме средства да изкупуваме на пазарни цени мъжките агнета, да речем на 20 кг. Които не стават, да отиват на кланица. Но това практически при нас в момента е невъзможно без участието на държавата“, убеден е доц. Колев.

Андрея Колев: „За да се адаптират чуждите породи при нашите условия, са нужни 2–3 поколения, тоест 15–20 години.“

Друга негова идея, която може да се възроди от минали години у нас, е да се създадат колективи към Институтите по животновъдство. 

„Ще участваме и ние като развъдна асоциация. За да можем едновременно да опазим това, което съществува, и в същото време да повишаваме продуктивността на нашите, местни овце чрез кръстосване с мъжки разплодници“, категоричен е доц. Колев.