От тази година животновъдните схеми за обвързана подкрепа са с разширен обхват. Според новите правила се доказва реализация и от автохтонните породи.

Застрашени от изчезване български породи – кои са те?

„Не би трябвало да е така. Напротив, ние трябва да акцентираме върху селекцията на тези животни. Да ги изчистим“, коментира доц. д-р Андрея Колев – председател на Развъдна асоциация на аборигенни породи овце от Западна България, за Агри.БГ

Експертът припомни, че преди няколко десетилетия е имало тенденция за масово кръстосване с тънкорунни породи. 

„Има влята кръв от тях. Ние трябва да ги изчистим чрез максимално чистопородни животни, основно кочове. И по този начин да ги разширяваме в чисто състояние. Селекцията за млечност и плодовитост трябва да се води, но при чистопородно развъждане“, убеден е доц. Колев. 

Андрея Колев: „Това, върху което трябва да наблегнем, е производството на кочове.“

По думите му организацията за производството на кочове трябва да бъде подкрепена и от държавата. 

„Сега отпускат за закупуване на мъжки животни за разплод до 400 лв. Ние организирахме такова депо в Асеновград. Идваха ни на проверка. Животните са в отделни помещения. Храним ги на воля. Така те консумират, колкото им е нужно, проявяват своите генетични заложби и израстват нормално“, твърди експертът. 

Андрея Колев: „Храненето на воля е по-икономично, отколкото храненето по норма.“

Благодарение на регистрирането на редките породи животновъдите получават извънредна субсидия – по мярка 214 в миналия програмен период и по мярка 10 в настоящия. Според Андрея Колев обаче това е ограничаващо.

„Не може да искаш да опазиш и да разширяваш и в същото време да държиш животните да бъдат в рамките на 10 хиляди. 10 хиляди могат да останат само племенните стада. Но разширяването на поголовието трябва да се върши. Пак трябва да се води селекция с тях, но трябва да се поставят някакви други икономически показатели“, предлага доц. Колев. 

 

Днес в Развъдната асоциация на аборигенни породи овце от Западна България, на която той е председател, членуват 100 човека. Контролират около 7200 животни от Елинпелинската овца, 7500 от Западностаропланинската и 950 от Брезнишката. Повечето стопани гледат от 50 до 80 животни. Има и 2–3 големи стада, които наброяват над 200.

„Нашата цел е не само да ги опазим от изчезване, а и да ги размножаваме. Тези породи, създадени чрез народната селекция, са много устойчиви. Лесно се приспособяват, евтини са за отглеждане. Повечето време са на паша, по-малко са в обора. Вярно е, че не са толкова високопродуктивни, но те могат да служат за една много добра база при създаването на нови породи, приспособени към нашите условия“, категоричен е доц. Колев.

По негови наблюдения от трите породи, представи в Развъдната асоциация, най-голям интерес животновъдите проявяват към Елинпелинската овца. Освен с красив екстериор, тя е и по-продуктивна. При добро хранене и гледане, плодовитостта й достига 1,6–1,7 агнета от овца.

„Хубавото е, че хората проявяват интерес и все по-млади се включват. Навлизайки обаче в същината на работата и срещайки бюрокрацията, която е почти непреодолима, стопаните много се отчайват“, опасява се експертът.