Животновъди се поздравяват в социалните мрежи, че новата Наредба 3 за директни плащания позволява пасищата да бъдат допустими за подпомагане, когато върху тях има храсти и скали. За тази промяна в нормативната уредба те настояваха отдавна.

Гласувайте: Очаквате ли трудности при кандидатстването по Кампания 2023 за директни плащания?

„Край на безумието да кореним и шредираме храсти и дървета, когато не пречат на пашата на добитъка!“, написа Пламен Якимов с месодайни говеда от Ловешко, с когото нееднократно сме дискутирали темата: По „почистените“ пасища не остава нищо за паша, За сушата, пашата, животните и нормативната уредба, Паша има само в недопустимото за подпомагане пасище.

А ето какво точно е записано в Наредба 3, обнародвана в "Държавен вестник" на 14 март:

чл. 53. (4) Постоянно затревените площи, които се поддържат чрез паша, са допустими за подпомагане и когато върху тях има мозаечно разположени храсти, годни за паша, скали и други трайно неподходящи за подпомагане площи, при условие че не възпрепятстват земеделската дейност.

Разбира се, на дневен ред е кой държавен служител ще дойде на проверка, как ще тълкува новите правила и какво ще счете както условие за невъзпрепятстване на земеделската дейност.

„С изключение на монолитна, силна, плътна и висока захрастеност, на останалите площи от пасищата, дори в тях да има групи дървета, животните преминават и ги пасат“, се твърди в становище на Асоциацията за развъждане на месодайни породи говеда в България, които настояваха за уточнение, за да се избегне субективизмът при проверките на Държавен фонд "Земеделие". 

Относно допустимостта на Постоянно затревени площи (ПЗП), които се поддържат чрез косене, както и непроизводствените ПЗП остава ограничението да има не повече от 100 броя дървета и/или храсти на хектар, както и мозаечно разположените скали, скалните участъци, ерозиралите или оголени терени да заемат не повече от 10% от общата площ, след изключване на компактно разположените неподходящи за подпомагане площи.

Добра новина е, че от проекта на наредба отпада условието следите от паша или косене да са разпознаваеми през цялата календарна година. Предполагаме, че от Министерството на земеделието са се вслушали в аргументите на бранша:

„Пашата от селскостопански животни в България се извършва сезонно в част от пролетните, летните и част от есенните месеци (основно 6-7 месеца). В голяма част от случаите през късна есен и хубавите по-слънчеви дни на зимата стадата пасат по пасища с висока, суха, неизпасана трева, оставени целенасочено от стопаните", обясниха от асоциацията в периода на обществено обсъждане. 

Пасищата с резервна трева са от особена важност и през ранна пролет, когато е преходът от хранене на животните със сухи груби фуражи към хранене със сочни зелени тревни фуражи.

„Смесеното хранене със сухата и току-що поникналата зелена трева предпазва животните от храносмилателни разстройства и последващо рязко слабеене. Именно използването на тези пасища намалява разходите за храна през зимния период и позволява икономическата ефективност на стопанствата“, допълниха от сектора.