Разработването на нов План за действие за развитие на биологичното производство за следващия програмен период, обсъдиха на среща в Пловдив биологичните организации в страната. "Обединихме се около решението да се обърнем към министъра на земеделието за сформиране на междуведомствена група, която да работи по плана", съобщи за Агри.БГ Веселина Ралчева от Българска асоциация „Биопродукти“.

Обвързано подпомагане - дяволът е в детайлите

Това първо събиране на браншовите представители е имало за цел да се видят нагласите на заинтересованите страни и дали е нужен изцяло нов биоплан, или актуализация на съществуващия. Той трябва да бъде включен в Стратегическия план на страната ни за периода 2023-2027 г. 

Веселина Ралчева: Планът за биопроизводство съвсем не обхваща само земеделието, той е цялостна система до краен продукт. За да се получи накакво развитие и да не сме предпоследни в Европа, трябва да се включат няколко министерства.

По думите ѝ за развитие на сектора са нужни различни компетенции и ведомствени политики – икономика, образование, здравеопазване. "Във всички страни, в които има бурно развитие на биоземеделието, това се случва с една обща помощ от държавата“, подчерта Ралчева и даде за пример сериозния подтик на Запад за закупуването на биохрани за деца, ученици, за обществено хранене и прочее. 

„Другият важен момент е икономичестият. България вече има добре развит преработвателен и търговски сектор, това са продукти с потенциал, с висока добавена стойност. Нужен е цялостен подход, за да се получи някакво развитие“, коментира още представителят на сектора. 

На срещата е бил разгледан актуализираният последно преди две години План за биологичното производство и къде той вече е остарял. Ралчева изтъкна, че ред неща вече са постигнати – има Дирекция в министерството която отговаря за биологичното земеделие, има изработен биорегистър, който макар и да е нужно да се подобрява, вече работи. Тя обърна внимание, че всичко, върху което ще се работи, трябва да е и в контекста на зелената сделка и поставените ни от Европа задължителни условия. "Има много какво да се работи, просто е важно, както се казва – кой кара влака, кой ще поеме цялата тази организация и стиковане между различните групи“,заяви Ралчева.

Биологичните организации са обсъдили също какъв трябва да е процентът на биоплощи у нас до 2030 г. Мненията са варирали между 9% и 15%. „Това, около което се обединихме, е, че трябва първо да стъпим върху ясни данни, които да са възможно най-актуални. Наличните такива са за самото биоземеделие, не разполагаме със статистическа информация за преработка, търговия, пазарни дялове. Ще се обърнем към Националния статистически институт, събира ли се такава информация. Нужни са ни такива данни, за да знаем откъде да тръгнем“, каза за финал Веселина Ралчева.