"Неяснота" е думата, която обхваща ежедневието ни в последно време. Неясна доскоро беше и съдбата на Десислава Танева като министър на земеделието, тъй като коридорните слухове и медийното пространство усилено я спрягаха като част от отстранените министри от кабинета Борисов 3. Това не стана факт. 

Доброволни тавани в новата ОСП – какво означава това за България

В нежеланието си да бъде част от „неясното“, Агри.БГ потърси експертна оценка за политиката в земеделието от представители на отделните сектори, за да е ясно и видимо какво одобряват и какво не родните производители. В сборна статия ви представяме компетентен анализ на политиките в растениевъдството от добре познати браншови организации.

Мариана Милтенова, председател на Националния съюз на градинарите в България (НСГБ)

От втория мандат на министър Танева мога да кажа, че тя е един от малкото министри, които обръщат внимание на сектор „Плодове и зеленчуци“ и полагат усилия. Още при Румен Порожанов започна мярката, която е много важна за нашия сектор – възможност за инвестиции чрез държавна помощ за хладилни съоръжения, сортировъчни машини и техника за заготовка на продукцията. Някои проекти бяха одобрени миналата година, тази също. 

Настоявахме предвид пандемията да има авансово плащане за тези проекти, но се даде съгласие за такова само за проектите, одобрени от тази година, а тези, които са подписали договори през ноември и декември на 2019 г., да нямат право. Това е един от проблемите, който според мен стои и доколкото разбрах много малко хора са се възползвали от тази възможност.

Вергиния Кръстева като зам.-министър също е една от малкото, които обръщат внимание на фермерите в сектора. Опитаха се да подобрят обвързаната подкрепа и да се направят нови разпределения по отделните схеми. За първи път имаше и по-голям контрол чрез проверки.

Лошото, което не е изкоренено, е заснемането и т.нар. недопустими слоеве, където горят абсолютно невинни земеделски производители. Някой не е видял нещо от снимките, очертават се като бели петна и се умножават по няколко пъти глобите за бенефициентите. Така ДФЗ от разплащателна агенция се превърна в събирателна. Малките и средни производители и тези, които не са минали през консултантските фирми, с които ръководството и служителите на ДФЗ работят, биват наказвани и орязвани.

Друга грешка, която идва като следствие още от предишните мандати, е Програмата за развитие на селските райони. ПРСР-2014-2020 беше най-лошата в сравнение с предприсъединителната програма САПАРД и следващия програмен период 2007-2013. Бяха изписани страшно много (56) мерки от според мен недостатъчно компетентния екип на Дирекция „Развитие на селските райони“. По тази причина преобладаващата част от тях не стартираха навреме, а други ги пуснаха набързо – например мярка 16.4. Критериите и насоките се правят отново за целите на консултантите и са предназначени за определени бенефициенти. Въпреки че не се е справил с ПРСР, същият екип продължава да работи за разработването на новата ОСП.

В първия прием нашият сектор нямахме право да кандидатстваме за напояване, защото чакахме Световната банка да направи анализ. На следващия прием сложиха такива ранкинги и условия, че нашите проекти отново не бяха одобрени и от чувствителен сектор отидохме на опашката. На една ферма одобряват силози за зърно, а в същото време резервоари за вода, които са с почти същата структура на изграждане, не се приемат. Производителите на здравословната храна – плодове и зеленчуци, са обречени на тази суша от вече две години. Това, което е създадено с пари от Европа, се унищожава и съсипва.

Трябва да има национална политика за нашия сектор, която да започне от Народното събрание и Министерски съвет, за приоритетност. Ако я няма тази политика, каквито и кадрови промени да се правят, нищо няма да се промени.

Николай Колев, председател на Съюз на Дунавските овощари

Има абсолютно желание за развитието на сектор „Овощарство“ и търсене на всякакви варианти за допълнително субсидиране, за да може да се развиваме, защото обвързаната подкрепа е едно базово плащане, което не е достатъчно за конкурентоспособност. Заедно с министър Танева сме търсили различни варианти за допълнително субсидиране. Инициативата за държавната помощ за хладилните инсталации беше наша. По времето на Румен Порожанов това се случи, но министър Танева увеличи доста бюджета – от 3 млн. лв. на 18 млн. лв.

Нещо, което не се осъществи по времето на никой мандат, е градозащитната мрежа над нашия район – Русе-Силистра. Това ни поставя в изключително голям риск.

Също така напояването. В Южна България работят напоителни системи, има лесен достъп до вода, а в нашия край те от години не работят. Инвестицията е изключително скъпа, особено в района на Силистра, където водата на места е до 700 м дълбочина. Това е непосилно за един земеделски производител да копае толкова дълбок сондаж, за да напоява своята овощна градина.

Данчо Кощилаков, председател на Асоциация "Български пипер"

Нашите критики към земеделското управление в момента са в две насоки. Първо, субсидията, която се дава за пиперопроизводство като най-финансовоемък зеленчук е много по-ниска отколкото на другите култури (плодове и зеленчуци). При зърнопроизводство около 25 – 30% от разходите на декар за цялата ежегодна кампания са под формата на субсидии и нисколихвени кредити, а при нас е едва 3 – 4%.

Второ, ние желаехме при зеленчукопроизводството също да имаме субсидирани пръскания за вредители и болести. Внесли сме писмо с предложения още преди година. През последните няколко години има завишаване на декарите, нападнати от болести и вредители. Както при картофопроизводството има за вредители и при плодовете има за две зимни пръскания, които държавата субсидира, така и ние желаем в борбата с този проблем да бъдем подпомогнати.

Общо е схващането, че животновъдството и плодовете и зеленчуците са най-изпаднали, а аз ще ви кажа, че последните са в най-трудно положение. Допреди 7 – 8 години само обвързаната подкрепа на декар при пиперопроизводството беше 350 лв. За миналата година падна до 170 – 180 лв. Да, по-висока е от 2018 г., но не е достатъчна. През този период (седем години) разходите се завишиха доста.

За да запазим основните зеленчуци (домати, краставици, пипер), трябва да се вземе по-голямо финансово отношение. Един декар пипер за една година има разходи 2800 – 3200 лв. в зависимост от семената, въпреки че министерството ни зачита само 1500 лв. разход.

Има обаче и положителни насоки в управлението. Министерството се стреми да удовлетвори някои наши искания, допитва се до нас, но все още е недостатъчно. Зеленчуците имаме 29 млн. лв. по обвързаната подкрепа, колегите с плодовете имат 39 млн. лв., а горе-долу площите и на двете са едни и същи. В началото на обвързаната подкрепа получавахме еднакви субсидии, но с времето нещата се измениха, това също е признак за отношение.

Другото, което е много важно и научните институти към МЗХГ го потвърждават, е нуждата от райониране. Тази политика липсва и това не е нормално.

Тодор Джиков, председател на Национална асоциация на картофопроизводителите (НАК)

Министър Танева и в първия си мандат и сега е изключително успешен министър за големите зърнопроизводствени стопанства, производителите на птици, свинекомплексите и донякъде производителите на плодове.

Изключително нищожна е подкрепата за дребния и средния земеделец, за планинските и полупланинските региони. Ако желае да бъде министър на всички, Танева трябва да обърне изключително сериозно внимание на производителите в сектора на зеленчуците и плодовете и то най-вече на дребните и средните.

От 150 млн. лв. държавна помощ за миналата година 75 млн. лв. са за птиците и свинете. 20 млн. лв. са за зеленчуците и плодовете, от които първите почти нямат дял, тъй като не могат да се организират и да се групират.

Трябва да има хладилни бази за продуктите, които могат да се съхраняват, да излязат на пазара като българско производство през зимните месеци. Това са картофи, лук, чесън, морков, зеле, ябълки, круши, сливи... Почти няма българско производство в магазините по това време. Можеше да се изградят държавни бензиностанции с неразбираемия за мен мотив да бъдат някакъв коректор на цените, а не можеше да се възстановят „Булгарплод експорт“, „Сердика“, „Родопа“... Не можеше да се платят по 50 ст. за картофите или 7 лв. за агне живо тегло на нашите земеделски производители от Рила, Пирин, Родопа, които в момента се трудят в Западна Европа, а когато се върнат, да си купуват от магазина вносна стока, която може и те да са брали.

Ако има държавни предприятия, тези директни помощи, по които, сега се оплакваме, че има схемаджии, може да минават през тези организации. Така ще се дават реално и ще стигат само до истинските производители.

Картофите са изключително тежка култура. Небалансирано е подпомагането по мярка COVID-19, много широко е разтворена ножицата. Вярвам, че тази подкрепа е с цел, но прибързано се раздаде, без анализ.

Сега си проличава колко много липсва помощ за създаване на групи производители. Картофите не са към групата на плодовете и зеленчуците и не могат да участват по мярка 9. Досега нямаше финансовата логика и мотивацията на хората да се сдружават.

Държавата трябва по всякакъв начин с лостов механизъм да намали движението на европейски картофи и да задължи всички държавни учреждения – болници, затвори, детски градини, училища, на 100 % да купуват български продукти. Това могат да го направят, и Европейският съюз няма и не може да им се противопостави.

Най-големият проблем на нас, земеделските производители, е липсата на Закон за браншовите организации.

Христо Николов, председател на Професионалната асоциация на розопроизводителите в България

Моето лично мнение и на Асоциацията, която представлявам, е, че ние за първи път имаме ръководител на Министерството на земеделието, който полага усилия, познава проблемите и знае как да ги реши. А там, където не знае как, се допитва до експерти и взима адекватно решение. От първия ден, в който ние водим комуникация с Десислава Танева, твърдя, че всичко, което е излизало пред нас като предизвикателство и проблем, в изключително кратки срокове е намирано решение за него.

Човек, който работи и взима важни решения, няма как да не допуска грешки. Ако ние като общество очакваме политиците да работят и да взимат само правилни решения, това е абсолютна химера. Всеки човек, който взима важни решения, е абсолютно нормално да допуска грешки, въпросът е той да си взима поука от тях и да не ги повтаря. Не виждам нещо, което да излязло като политика от кабинета на министър Танева, и то да е в сериозен ущърб на сектора.

Какво беше направено за последните по-малко от 12 месеца. Първо, маслодайната роза беше включена в Програмата за възстановяване на акциза на горивата – това се случи още през септември миналата година. На всеки земеделски производител, който се занимава с розопроизводство, бяха признати 17 литра гориво на декар, което е пряка помощ под форма възстановяване на акциза. Това намалява себестойността на нашата продукция. Непосредствено след това през октомври – ноември маслодайната роза беше включена в Националната програма за борба с вредителите по трайни насаждения – т.нар. зимни пръскания.

През февруари беше приет Законът за маслодайната роза – най-важната и най-правилната стъпка в сектора. Само три месеца след това афишираните години назад около 42 хил. дка с маслодайна роза се оказаха над 60 хил. дка. За по-малко от година съвместна работа между асоциация и министерство браншът излезе на светло.

В продължение на над 20 години в сектор „Розопроизводство“ само се е говорело и на практика нищо не се е случвало. В лицето на този министър ние срещнахме човек, който за по-малко от една година с 4 – 5 ясни и отчетливи стъпки помогна за това, ние да постигнем много и да мислим за бъдещо развитие. В лицето на това ръководство на земеделското министерство ние видяхме партньор, с който, ако комуникираме правилно проблемите, не ни отказват.