Във всички екосхеми за животновъди се наблюдава увеличение на заявленията за подпомагане спрямо миналата година. При Еко-БЖ (биологично животновъдство) увеличението е дори над 200%. 

Четете още: Ремонт на ремонта: Вижте кои интервенции ще бъдат пренаписвани отново

Това сочи извадка с данни на Министерството на земеделието и храните, изпратена до участниците в работна среща за обсъждане на второ изменение на Стратегическия план за земеделие. Тоест, ако през 2023 г. имаше някаква неориентираност, през 2024 г. фермерите вече заявяват екосхемите по-уверено и очевидно проявяват по-голям интерес.

Друга тенденция е да намалява броят на заявленията за базовото плащане, но без това да се отразява на площите. Това говори за окрупняване на фермите, което е тенденция в европейски мащаб. България не е прави изключение. 

„Във връзка с опасенията, че екосхемите са неизпълними, сравнението между двете години показва точно обратното. Това не означава, че не бива да се стремим към съвършенство. И то именно от гледна точка на административната тежест и за двете страни – и за фермери, и за администрация”, коментира за Агри.БГ Стоян Чуканов, председател на Асоциация за развъждане на месодайни породи говеда в България (АРМПГБ), присъствал на срещата в ресорното министерство. 

В тази насока работят и от Брюксел. Процесът за намаляване на административната тежест започна с предложението на Европейска комисия през месец април, когато предвид климатичните форсмажори и изменения беше предложено опростяване на някои от стандартите за ДЗЕС.

„Всяко изменение в Стратегическия план, като дори не говорим за нова схема за подпомагане, изисква съгласуване, одобрение и много сериозна мотивация, за да може да се случи. Когато ЕК види това нарастване на интереса към екосхемите, трудно ще мотивираме някакви радикални промени, някои от които дори не са обосновани логически”, смята Чуканов. 

Едно такова предложение е екосхемите за животновъдите да се подпомагат не на хектар, а на животинска единица. Това означава, че тези екосхеми трябва да бъдат върнати във Втори стълб. Но тогава ангажиментите стават многогодишни, а не едногодишни. Затова винаги трябва да се помисли доколко нещо е възможно да се случи административно. 

„Според мен големият интерес в момента към екосхемите, свързани с животновъдството, се дължи на факта, че ангажиментите са едногодишни. Да не забравяме, че в предишния програмен период много колеги се опариха от многогодишните ангажименти. Ясно трябва да бъде казано на колегите, че по Първи стълб се подпомага на хектар. Затова няма как екосхемите да се плащат на животинска единица”, категоричен е браншовият представител на сектор месодайно говедовъдство.

Същата логика важи и за идеите за обединение на екосхеми, като например Еко-БЖ (биологично животновъдство) с хуманно отношение в частта за антимикробната резистентност. Това е напълно резонно, но тук се влиза в хипотезата за двойно финансиране. 

„Интересът на стопаните към Еко-ПЗП може да се стимулира, ако към нея се прикачи друга екосхема. Но трябва да се премисли от гледна точка на администрацията. Защото всяко такова предложение от страна на България в комуникацията с Европейска комисия, може да има и негативен ефект”, опасява се Стоян Чуканов. 

Според него нямаше голям интерес към Еко-ПЗП, защото има увеличение на кандидат бенефициентите по Еко-БЖ. Вероятно една част от стопаните просто са се пренасочили, защото тези две екосхеми не могат да се комбинират. 

„За мен това е причината. Не мисля, че това, което е отказало колегите, са дневниците. Те не са толкова сложни и не може да нямаш абсолютно никакъв документ, за да получиш подпомагане. Освен това мисля, че е добра идеята към Еко-ПЗП да са допустими и обработваеми земи за отглеждане на фуражни култури. Има логика, тъй като голяма част от фермите са смесени”, смята животновъдът, чието стопанство също е от такъв тип.