Важна предпоставка за ранното подхранване на зимните посеви и очакваният ефект от торенето е да се вземат предвид всички обстоятелства за определяне на торовата норма. Добре развитите посеви имат по-голям потенциал и по-висока потребност от азот. За плодородните почви добре гарантирани посеви с 500-600 растения/кв.м и очакван добив над 600 кг/дка се препоръчва подхранване с 13-15 кг активно вещество или с 40-50 кг амониева селитра.



 



За по-голяма част от почвите у нас при гарнираност от 450 до 500 раст./кв.м. и очакван добив около 450-500 кг/дка се препоръчва торене с 12 кг активно вещество или 35 кг амониева селитра. Когато посевът има предпоставки за внасяне на по-голяма торова норма, тогава е много добре да се даде на два пъти – в началото на възобновяването на вегетацията и месец и половина по-късно. На бедните почви и недобре гарнирани посеви, торовите норми трябва да са по-ниски.



 



При липса на потенциал както в почвата, така и в посева,високата торова норма не е икономически оправдана и няма да доведе до съществено увеличаване на добива. Торовата норма трябва да е равномерно разпределена по цялата площ, така се предотвратяват жълтите ивици.



 



При недостатъчно добре настроена и изправна техника се получават жълти ивици в посевите, редувани с тъмно зелени, предизвикани от неравномерното разпределение на торта. Времето за подхранване съвпада по някога с неблагоприятни метеорологични условия и протича в разтегнат период от време. За това се налага определена последователност:



- Подхранването трябва да започне от по-слабо развитите и късни посеви и да се отива към по-добре развитите и сгъстени посеви, за да се избегне нежеланото им прерастване.



- Подхранват се първо по-ранните терени, с мощни почви и след това се преминава към наклонени терени, с плитки почви или близки подпочвени води. - Ако една част от азота е внесен още предсеитбено, то по-подходящо е втората част да се внесе по-късно – през март.



 



Всяко закъснение на подхранване с азот след повишаване на температурите и засушаване през април-май намалява ефективността на торенето, тъй като част от азота остава в сухата почва. Когато торовите норми са умерени, второ азотно торене през периода на вретенене не се препоръчва, тъй като се увеличават разходите, намаляват усвояването на късно внесения тор и не води до положителни резултати. По-подходящ е само за посеви с голям потенциал, отглеждани на богати почви.