Ранният сняг и многото влага носят рискове за посевите с пшеница. Днес в цяла Севрна България и на много места в Южната част на страната паднаха обилни валежи от сняг и дъжд. Това поставя под изпитание нормалното развитие на зърнените посеви.

 

През есента и ранната зима при изобилни дъждове или при топенето на ранни снегове върху посевите може да се задържи воден слой или почвата излишно да се овлажни. Най-опасни са водата в посева и излишната влага, когато растенията са разкалени и изтощени. Непосредствената причина за повредата или загиването на растенията е липсата на кислород за дишане на надземните части и корените. Растенията се повреждат или загиват от изтощаване и от по-слаби студове. Високата температура на въздуха и на водата и липсата на светлина благоприятстват тези повреди. Особено опасно е застояването на водата повече от десет дни. Растенията отначало (за 8-10 дни) пожълтяват, а при задържане на водата 12-15 дни загиват. По-силно пострадват рано поникналите и силно развитите пшенични посеви. За борба с повредите от застояване на вода по почвената повърхност или от излишна почвена влага е необходимо след сеитбата да се прекарат бразди, по които да изтича излишната вода. Голямата част от земеделците в България обаче не го практикуват.

 

За да се осигури по-успешно преодоляване на неблагоприятното влияние а ниските температури върху пшеничените растения, е необходимо:

- Да се засяват студоустойчиви сортове пшеница.
- Сеитбата на пшеницата да се извършва върху добре улегнала почва, в благоприятните за даден район срокове с оглед двете фази на закаляване на растенията да преминат при най-добри температурни и светлинни условия (за първата са необходими температури от +6 до 0°С в продължение на 12-14 дни, а за втората - от -2 до -5°С за около 10 дни), като се натрупат достатъчно разтворими захари в тъканите им. При навременна сеитба растенията се развиват и при по-добри светлинни условия, благоприятстващи закалителните процеси, а от доброто закаляване в най-голяма степен зависи студоустойчивостта им. Добрата подготовка на почвата осигурява качествена сеитба на пшеницата, заравяме на семената на оптимална дълбочина и добра аерация. Всичко това допринася за по-добро закаляване на растенията и за развитие на по-мощна коренова система, което също повишава студоустойчивостта на пшеницата.

- Да се прилага умерено присеитбено торене на пшеницата с азотни и по-усилено с фосфорни, а при нужда и с калиеви торове.
- Да не се допуска излишна влага в почвата и заплевеляване на посева през есента. За доброто развитие и закаляване на пшеницата през първата половина на есента е необходимо в почвата да има повече влага (70-80% от ППВ). Щом обаче настъпят температурни условия за започване на втората фаза на закаляването, тази висока влажност не е желателна и е най-добре тя да бъде 60% от ППВ.


Тъй като най-чувствителната на ниски температури част от растенията е възелът на братенето, следва да се прилагат всички агротехнически мерки, които осигуряват залагането му на оптимална дълбочина - навременна и качествена предпосевна обработка на почвата, засяване на оптимална дълбочина, използване на по-едри семена и др.

 

При нашите климатични условия благоприятен природен фактор от значение за предпазване на пшеницата от ниските температури през зимата е снежната покривка. Като лош проводник на топлината тя не позволява температурата под нея да се понижи много. Може да се каже, че и при най-малката снежна покривка (от 3 до 5 см) пшеничените растения са защитени от измръзване. В нашата страна много ниските температури обикновено са придружени със снежна покривка, поради което пшеницата рядко страда от прякото им действие.

 

© 2014 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!