Включването на минералните торове в списъка със стоки с висок фискален риск доведе отново до напрежение в сектор “Земеделие” на старта на активния стопански сезон. 

Какъв ще е ефектът от новата мярка, която става задължителна при превоз на минерални торове от 1 май т.г. с изключение на прекарването им с трактори от стопанската база до полето, Агри.БГ разговаря с Радостина Жекова, земеделски производител и председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите. 

“Първо, това, което със сигурност оттук нататък ни чака, е да се вдигне цената на торовете. Този разход ще бъде направен от търговските фирми, но в крайна сметка ще бъдат платени от земеделските производители.

Второ, чисто административно, ще отнема много време. Преди месец трябваше да натоварим 5 тона леща и при нашето първо влизане в системата на Националната агенция за приходите (НАП) до генериране на референтен номер минаха два часа, което е абсолютно несериозно. Дори и да приемем, че това ще става за 20 минути, пак е несериозно предвид огромния обем торове, който се движи в страната”, коментира Жекова. 

По думите на земеделския производител в България за една стопанска година се движат между 1 и 1,3 млн. тона торове. 

“Разделено между камиони по 25 тона, това е невероятно количество камиони. И при положение, че при нас това нещо е кампанийно, тоест ние работим два или три месеца в годината с торове, ще се окаже, че пред двата завода в България ще има голямо количество камиони, които трябва да се напълнят и никой не знае кога точно ще се случи това и кога стопаните ще си получат торовете”, категорична бе Радостина Жекова. 

По думите й проблем ще има и когато търговците обединяват доставките на няколко земеделски производителя и всеки един от тях трябва да потвърди получаването на стоката в определения предварително час.

Това ще е особен проблем за фермерите, които са по-възрастни, коментира още дамата. 

Според Радостина Жекова от администрацията все още никой не е обяснил на сектор “Земеделие”, който ще е основният потърпевш, причината, поради която се налага мярката.

“Ако държавата твърди в момента, че се търгуват хиляди тонове тор без документи, значи имаме огромен проблем с митниците, защото тор влиза на кораб, може да влезе с влакова композиция в страната и може да бъде произведена в България, но за да бъде произведена в България, тя има компоненти, които са купени, тоест държавата би трябвало да е наясно какво количество тор ще бъде произведено с това, което е внесено като компонент за производство. 

Абсолютно несериозно е вместо да следиш пет фирми или пет локации, защото това трябва да се случи - трябва да следиш няколко граници и няколко пристанища и двама производители, да се наложи огромна тежест - финансова и административна на сектор “Земеделие”, а цинизмът на тази история е, че когато при мен дойдат торове, аз съм длъжна да подам до НАП обратна информация, че те са пристигнали”, категорична бе Жекова. 

Четете още: След влизането в Шенген: НАП затяга контрола върху стоките с висок фискален риск