Най-сериозното притеснение за земеделските стопани, по-конкретно за зърнопроизводителите във връзка с предстоящата кампания по директните плащания остава изискването, което предвижда 80% зелена покривка до 1 ноември за площи, които са с наклон под 9% и до 15 февруари за площи, които са с наклон над 10%.

Всичко за Кампания 2023 

Така Радослав Христов, председател на Тракийския съюз на зърнопроизводителите, коментира за Агри.БГ предстоящата кампания за директните плащания, която ще стартира на 1 март.

„Това е най-сериозната практика, която ще ни затрудни, тъй като в България климатичните особености изискват по-принцип до края на септември да сме изорали площите за пролетните култури, които у нас са 40-45%.

Става дума за Стандартите за добро и екологично състояние, които са част от новата Обща селскостопанска политика (ОСП).

„Заложени са допълнителни 8 изисквания, за да се получат базовите плащания. От тях 5 са стари, а 3 са новите, като стандартът за 80-те процента зелена покривка е основният проблем.

Това изискване предизвиква сериозен страх сред фермерите, защото в България няма традиция да се орат само 10% от площите през  лятото, напротив – орат се над 40% от терените.

И тогава ще се чудим останалите 30%-35% какво да ги правим, да ги орем ли, да не ги ли орем, както и дали ще ни санкционират за това.

Стопаните ще пресмятат кога ще спечелят повече, кога по-малко. Това е много съществено изискване, макар едно на брой. Всичко останало е изпълнимо без особени лишения от страна на земеделските производители“, смята Христов.  

ДЗЕС 6 е за минимална почвена покривка през периоди и на площи, които са най-чувствителни. В земеделското стопанство с уникален идентификационен номер е задължително върху минимум 80% от цялата обработваема площ на стопанството да се поддържа минимална почвена покривка през чувствителния период /1 юни до 31 октомври/. В земеделското стопанство, при площи с наклон ≥10 %, през периода от 1 ноември до 15 февруари е задължително върху минимум 80% от цялата обработваема площ на стопанството да се поддържа минимална почвена покривка. Изискването за минимална почвена покривка в периода 1 ноември до 15 февруари не се прилага за бенефициери, които осигуряват последваща култура в рамките на 2 седмици след премахването на предходната растителна покривка. 
За поддържането на минимална почвена покривка може да се прилагат следните практики:
•    оставяне на презимуващи илифуражни култури;
•    оставяне на растителните остатъци от предходната култура, включително стърнища, самозасети площи от предходната култура;
•    засяване на покривни култури или мулчиране; 
При трайните насаждения, за осигуряване на минимална почвена покривка върху минимум 50% от площта на стопанството, се извършва укрепване на междуредията чрез затревяване или засяване с покривни култури.


Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) ще продължи да търси решение на този проблем, като се надява да намери добър партньор в лицето на Министерството на земеделието и да комуникира с Европейската комисия така че т.нар. "чувствителен период" да бъде променен до края на октомври. 

Другата възможност е процентите изорани площи да бъдат променени. „Кое точно изискване ще се постави все още е рано да се каже, но нещата няма да ги оставим така", категоричен е Радослав Христов. 

Настоящата година, както и следващата 2024 г., трябваше да бъдат преходни за новия програмен период, смята земеделският производител. Христов е убеден, че докато трае войната в Украйна не е било необходимо да се правят каквито и да е промени по отношение на изисквания, практики и въвеждане на нови екологични стандарти.

Радослав Христов: Съществува опасност да се засекат две реколти в складовете. 

Радослав Христов не прави изключение от общата ситуация и складовете му са пълни със зърно. Според него решението за бранша е едно – ако картинката не се промени - следва протест, така както правят в момента полските фермери.

Зърнопроизводителите са достатъчно единни и организирани, те смятат, че и други сектори ще ги подкрепят, тъй като не малко земеделски производители от различни браншове също страдат от вноса от Украйна.

Проблемът е за всички.

Липсва оптимизъм  да се отпуши пазара, поради изчерпване на украинската пшеница и слънчоглед. Съществува дори опасност да се засекат две реколти.

„Мисля, че след 10 месеца ще сме свидетели на това нещо. Ако управляващите не вземат мерки за компенсиране, нещата ще бъдат много зле. Не искам да съм лош пророк, но мисля, че май ще бъде месецът на протестите в България и в Европа", каза още Христов.