Г-н Христов, изразихте несъгласие с казаното от Бюрхан Абазов, че 99% от предложенията на браншовите аграрни организации са отразени в концепцията за прилагане на директните плащания от 2015 г. Защо?
Не повече от 75% са приетите предложения – има и някои предложения, които са приети само частично. Категорично не приемам изявления, че браншовите организации са различни и не могат да постигнат единомислие. Декларацията, подписана от 30 браншови аграрни организации е факт. Да – има и диаметрално противоположни интереси, но неоспорим е фактът, че въпреки това всички тези организации се обединиха около обща концепция като всяка от браншовите организации направи компромиси, за да стигнем до общо становище. Целта ни беше тези наши предложения да бъдат заложени в Концепцията, но за съжаление отново сме свидетели на еднолично решение от страна Бюрхан Абазов кои схеми и мерки да се прилагат в новия програмен период по ОСП 2015-2020 г. по Първи стълб. За нас това е абсолютно недопустимо и сме категорично против – това беше заявено от всички браншови организации, които присъстваха на заседанието на Комисията по земеделие. Всички потвърдиха Становището и настояваме да бъде прието анблок като концепция, а не да се взема това, което е изгодно на управляващите. Дори от изявлението на председателя на Комисията по земеделие проф. Светла Бъчварова стана ясно, че по Схемата за малките стопанства няма яснота дали ще доведе до реални земеделски производители или само ще има роене на нови, които да получават пари на калпак.

 

 

Какво се случва оттук нататък?
Надявам се господата министри на заседанието на Министерски съвет утре (бел.авт. - заседанието на МС е на 30 юли от 10 ч.), които имат правото да гласуват „за“ или „против“ да проявят воля и Концепцията да не бъде приета и да бъде върната за доработване. След това очаквам Становището на браншовите организации да намери място в Концепцията анблок. Пак ще кажа – преди да подпишем общо становище, ние, браншовите организации първо се карахме, после направихме компромиси, но излязохме с единно становище. Очакваме то да бъде прието.

 

Ако МС не приеме Концепцията, не изпускаме ли крайния срок 1 август, до който трябва да я внесем в Брюксел?
България няма да търпи санкции, ако закъснее с изпращането на Концепцията. България ще търпи санкции след това, ако Концепцията не се спазва такава, каквато е разписана.

 

Бюрхан Абазов твърди, че Концепцията подлежи на корекции до есента, тоест, че дори да има забележки от Брюксел, можем да нанасяме корекции.
Схемите и мерките, заложени в Концепцията, не могат да бъдат променяни след внасянето й в ЕК. Могат да бъдат променяни единствено схеми по прилагането, тоест административните наридби за прилагането на схемите.

 

Това означава ли, че е по-добре да пропуснем срока 1 август, но да коригираме Концепцията в полза на земеделските производители?
Категорично. Това вече е заявено от много браншови организации. По-добре е да закъснеем малко, но да си напишем домашното както трябва, а не да бързаме със срока и да внесем Концепция, която работи против аграрния сектор до 2020 г.

 

След като има определен срок – 1 август 2014 г. - няма ли да има санкции, ако не внесем Концепцията до тази дата?
По Регламент срокът е 1 август, това е така. Но дори дадена държава.членка да закъснее с няколко дни или с няколко седмици, вероятно ще получим „мъмрене“, но нищо повече, тоест няма да има финансови наказания за това закъснения. Санкциите ще дойдат после, когато ще трябва да спазваме заложените схеми и мерки в тази Концепция и когато ще е късно да искаме промени.

 

 

Интервю на Ваня КЮРЧЕВА, Фермер.БГ

 

 

© 2014 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!