Все повече са обявите на работодатели, които търсят пастири в Северозападна България, но желаещи да се заемат с този вид труд почти няма.

Бъдещата работна ръка в овощните градини

„Само за тази година втори път съм изправен пред такъв проблем. Не мога да намеря пастир за стадото си. Не, че условията ми са лоши. Осигурявах жилище, плащах ток и вода плюс заплатата, но ... пак съм без работник“, коментира ситуацията Димитър Иванов.

Старите пастири, които знаят какво да правят вече са много възрастни. Младите пък нямали кой знае какво желание да гонят животните по полето и да доят. В района пък често наемали някой, който е готов за пари на ръка да пасе стадата, но и това било до време. Случвало се да си тръгне по средата на сезона за паша. Затова той опитал да намери съвестен работник даже чрез обява по интернет, но така и не успял. 

„Първият, който намерих, работи няколко месеца и си тръгна. Каза, че работата му изглежда тежка и щял да ходи в строителството. Вторият пък се завъртя с една местна женица и тя му обещала да го вземе със себе си в чужбина. Тръгна си. И до днес не знам дали стана работник там или не, но знам, че се налага аз сам да се справям с всичко, свързано с овцете в обора. Скоро четох една ваша статия за заетите хора в земеделието и че там в заетостта нямало криза. И при нас, животновъдите няма. Работни места има. Хора да работят няма“, оплаква се Димитър.

Наша репортерска проверка установи, че проблемът не е типичен само за Северозападна България, а е факт в цялата страна. Разминавания между интересите на работодатели и работници има доста, но основният е заплащането на труда. Повечето стопани не могат да плащат високи заплати, а кандидат-работниците настояват да получават възнаграждения над минималната работна заплата, което пък не е по възможностите на повечето фермери.