Темата за  дигитализация и внедряването на нови, цифрови технологии в селското стопанство започна да се появява все по-често на дневен ред от политици и лидери на мнение. Дали обаче самите фермери са наясно с това и колко от тях са готови да тръгнат по този път?

Агроиновации: Сензор в говедото следи състоянието му


Преди време Агри.БГ разговаря със зам.-председателя на Управителния съвет на НАЗ и Георги Радев и той изрази тревога, че дори стопаните да се обърнат към дигитализиране на стопанствата си, голям проблем е работната ръка. 


Георги Радев:  Преди може би пет години тези неща ги нямаше. За щастие, след въвеждането им започна да се подобрява и обработката, скъсява се времето за работа, което е в наш плюс. Проблемът ни е с намирането на квалифицирана работна ръка.

„Много е  трудно в днешно време да намериш хора, които да са съвестни и да боравят с техника, която да е за стотици хиляди. И след това да имаш доверие на тези хора, да ги оставиш да работят сами. Но без иновацията и без нововъведенията, ние няма как да бъдем на върха. Няма как да се развиваме, няма как да останем на нивото, на което сме били и което се надяваме да продължим да държим“, каза Радев.


За подобно нещо заговори и Александър Сотиров, наследствен земеделски производител от Айтоско. 


„Изключително е трудно да открием кадри, които да работят с вече внедрена технология. Дори най-обикновените трактори, които вече са масово на пазара, са сложни за някои работници“, смята Сотиров. 


Неговият колега Петър Петров, председател на Националната асоциация на младите фермери в България (НАМФБ), смята че има много път да се извърви в тази насока. 


Петър Петров: Голяма част от фермите в България не са подготвени за дигитализацията. 


Една от причините, която според него води до това „забавяне в растежа“ е, че селското стопанство е непривлекателно поприще за младите хора, особено за тези, чийто родители не са фермери. 


„Проблемът идва от от факта, че младите не са избрали да учат в аграрен университет, например. Идва от това, че няма професионални гимназии, които да произвеждат ветеринари, животновъди и т.н. Преди това пък, още в началния випуск, малките деца нямат представа как изглеждат различните видове животни. Те ги виждат само в книжките. Няма изградени модели, по които малките деца да се запознават с домашните животни, да се създаде култура в тях на любов към земеделието и животновъдството. И по този начин да се развие желание за професионално развитие. Ако човек няма досег до земята и животните, няма как той да реши в XII-и клас да си направи ферма“, посочи Петров пред Агри.БГ и допълни, че огромните суми пари, които се обещават от Брюксел могат да бъдат вложени и в тези направления. 


Александър Сотиров: Сред младите думата „земеделие“ дори е нещо непрестижно. 


„Има определена нагласа в публичното пространство, породена от това, че в аграрния сектор има хора, които постоянно искат нещо, които явно са в недоимък, а има и такива, които имат много пари. Един млад човек няма да си помисли, че ще стане от онези крупните, а ще си каже, че ще е все зле, дали заради градушки, син език, чума и т.н. Но как един млад човек ще иска да се захване с това, като вижда, че хората в този бранш постоянно страдат?“, разсъждава Петров.


Изграждането на  култура в обществото относно това какво представлява селското стопанство и най-просто казано – откъде идва храната ни, е важна и несъмнено основна задача на всички в сектора, а и на тези, извън него, които обаче по някакъв начин се добират до тази сфера. 


Агри.БГ неведнъж дава примери с различни дигитални решения и работни групи, които внедряват цифрови инструменти, които помагат и то реално на земеделските стопани в Европа и по света. Подобно нещо са информационните хъбове. Именно те са тези, в които хора от различни сектори могат да се свържат и да обменят знания  - така реално се получава нещо като взаимно обучени с една цел – по-добра комуникация, по-ефективна работа и по-качествена храна, идваща от фермите.