Отглеждането на малини има уникална особеност. Неговите плодове са единствените, които не се мият. Това поставя високи изисквания към стопаните и особено към работниците, които прибират реколтата.

2019 г. в селското стопанство: Малинопроизводство

В диалог с аграрното министерство Българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните (БАМ-Я) предложи редица идеи за решаване на проблема с недостига на работна ръка.

За възможностите в сектора Агри.БГ разговаря с председателя на БАМ-Я Божидар Петков.

Как малинопроизводителите решават проблема с намирането на работна ръка?

Проблемът с работната ръка е комплексен проблем, който години наред се решава с различни подходи. Единият от подходите бяха еднодневните трудови договори.

Другият подход е използването на сезонни работници от други райони на страната, където има слаба възможност за трудова реализация. Това са регионите от Северозападна България и от Родопите.

Хората оттам се използват за сезонни работници в районите на Търговище, Лозница, Русе и Силистра. Но този поток от хора е незадоволителен към момента, защото обемите на продукцията се увеличават и работната ръка става все по-малко и по-малко.

В същото време голяма част от българското трудово население емигрира от страната. Това създава още по-голям дефицит.

По този повод дадохме на Министерството на земеделието и на социалното министерство различни предложения, с които те биха могли да ни подпомогнат за осигуряване на добри условия на труд, осигуряване на заетост - с различни икономически лостове и не на последно място с предложената програма за изграждане на леки съоръжения за нощувка и пребиваване на работниците, като работнически кампуси.

Става дума за такива кампуси, в каквито живеят нашите сезонни работници в Англия, в Испания и в други страни. Там има такъв тип леки конструкции, каравани, фургони или бунгала от лек тип, които се използват през летния сезон. 

Какви са резултатите от първите опити за привличане на берачи от чужбина?

Беше реализирана една подобна идея с настаняване на украински работници в бунгала, които бяха в туристически комплекс. Една група от 20 човека работиха в рамките на три месеца. По принцип това имаше ефект.

Когато се създадат достатъчно добри условия за труд, смятаме, че работниците сами ще дойдат. Досега се използваха възможности за създаване на такива временни места, като палатки или нещо друго, които не са ефективни и нямат елементарни условия за хигиена и пребиваване. 

Министерството на земеделието е направило такива постъпки и се водят преговори за облекчен режим за внасяне на работна ръка от трети страни. И смятаме, че в скоро време ще получим конкретните резултати.

Надяваме се да получим възможност за ползване на такива сезонни работници от страни като Молдова, Украйна и други близки на нас страни. Смятаме, че по този начин и езиковата граница няма да е проблем. Очакваме това с нетърпение, защото за сезон 2020 г. се очертава още по-голям дефицит на работна ръка. 

Как оценявате навлизането на иновациите в сектора на малинопроизводството?

Ситуацията с иновациите е от една страна сложна, а от друга страна – динамична. Ние много се надяваме, че с помощна на новата подмярка 16.1 ще бъде малко размърдана науката да обърне по-голямо внимание на практическото приложение на вече разработени технологии, иновативни неща от науката. А не те да седят и да прашасват по рафтовете, като научни трудове. 

Използването на роботи, цифровизирането на различни процеси – както на поливане, така и на хранене, създаване на дигитални модели, блокчейн системите и т. н. На практика темата е без ограничение, необятна.

Различните фермери според своите нужди може да преоткрият за себе си иновации, които може да използват индивидуално. В тази насока има както индивидуални, така и групови приложения.

Смятаме, че само и единствено с иновациите можем да бъдем конкурентоспособни на един пазар, който и без това е с доста голяма конкуренция – както между традиционни страни производители на ягодоплодни, така и нови, които се появяват всяка година.

Това са Украйна, Албания, Черна гора и други страни. За Сърбия не говоря, защото тя си е традиционно на пазара на ягодоплодните. Но в последно време се наблюдава изключително голям интерес на много страни, които досега не са били традиционни износители на такава продукция, а през последните години набират инерция в тази посока. 

В каква степен е навлизането на малинокомбайните у нас?

За наша радост с активни действия на Асоциацията и на нейни членове, които се ангажираха и направиха внос на такива машини, България наистина стана една от водещите страни в Европа по прилагане на такава техника. Това пак свързано с кризата и с големия дефицит на сезонни работници.

За разлика от Сърбия и други страни около нас, в България в момента има големи площи, едромащабни площи с малини, които са подходящи за тези иновативни машини. Смятаме, че ако имаме подпомагане, както по подмярка 4.1 за закупуване на техника, ще може да оборудваме нашия бранш с по-голям брой нови високопродуктивни иновативни машини. 

Мащабът на навлизане на тези комбайни е свързан с площите, които са подходящи за машинно прибиране, защото самите насаждения трябва да отговарят на определени критерии и параметри, за да може тези машини успешно и ефективно да работят в тях.

В много случаи се оказва, че старите насаждения не са подходящи и сега има такъв процес за изкореняване и презасаждане на малините вече по нови технологии и по нови конфигурации, така че да бъдат подходящи за машинното бране.

Затова може би и информацията е противоречива.

Едни изкореняват, други засаждат. Причината е в това, че има конверсия в две направления. Едното е преориентиране към чисто пресния пазар с високотехнологични сортове малини, с висок генетичен потенциал. Другото преориентиране е създаване на насаждения със сортове и с конфигурация, удобни за прибиране на реколтата с малинокомбайни. 

Специално тази година не може да бъде показател, защото продължителната суша и екстремно високите температури силно влошиха качеството на есенната малина, която с приоритет се прибираше с малинокомбайни.

Когато малините са дребни и са сравнително сухи, прибирането им с малинокомбайни е затруднено. По предварителни данни над 10% от малините у нас се прибират машинно.