Намирането на работна ръка остава един от най-тежките проблеми пред малинопроизводителите. Фермер.БГ разговаря с председателят на Българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните (БАМ-Я) Божидар Петков за напояването, застраховането, загубите от градушката и работната ръка. 
 
Наемането на работна ръка от чужбина допада на бранша, въпреки това през тази година все още нямаме осъществена такава практика. Това каза Божидар Петков в интервю за Фермер.БГ.
 
 
- Г-н Петков, застраховат ли малинопроизводителите?
- Да. Голяма част от малинопроизводителите и производителите на ягодоплодна продукция застраховат насажденията си, но тази практика се наложи през последните години, защото Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) също подпомага частично застрахователната премия и това е един вид облекчение за тях. В крайна сметка обаче, като се получи събитие, сумите за обезщетение са нищожно малки и това демотивира по-голяма част от малинопроизводителите редовно да застраховат своите насаждения. 
 
 
 
 
- Вие имате опит и наблюдение в други страни. Виждал ли сте работещ модел на застраховане, който може да приложим и у нас?
- Има голямо разнообразие в застраховките и в моделите както в България, така и в чужбина. Най-често се застрахова срещу градушки и ранни и късни слани. Например, до колкото ми е известно в Германия и в Австрия има интересна схема за застраховане от градушки, която е на принципа на взаимното спомагане – група производители си създават свой фонд, в който внасят ежегодни вноски. А когато един или няколко пострадат, целият набран фонд се разпределя помежду им за пострадалите площи, и така получават едно много по-добро и справедливо обезщетение. Това обаче в повечето случаи е или политика на самите застрахователни компании или на група производители.
 
- Предложихте стимулирането на изграждането на градобитни съоръжения. 
- Призивът ми от две години е да се обръща повече внимание на борбата с абиотичните и биотичните промени, които включват резките температурни промени, силната слънчева радиация, градушките и т.н. Допустимите разходи за декар на такива съоръжения да бъдат по-високи в направлението ягодоплодни. В един момент имаше дисбаланс, когато за защита на вид овощни култури бяха дадени по-големи рамки на инвестиции, а за ягодоплодните бяха по-ниски. Нашето възражение беше в насока, че ягодоплодните култури, като меки такива, са най-уязвими при такива аномалии. През последните години в тази насока науката и технологиите постигнаха много решения – мрежите срещу градушки, мрежите за засенчване, които въпреки че са скъпи съоръжения имат своя ефект и своята икономическа стойност за скъпите продукти. Например нямаме нужда да защитаваме орехите с такива мрежи, но ягодоплодните са много чувствителни и много добре биха се повлияли от една такава защита.
 
 
- Това ли трябва да е по-застъпено в новата Обща селскостопанска политика (ОСП) според Вас и какви са вашите предложения и виждания?
- Нашите предложения за промяна са да се наблегне точно в тази насока, като приоритет – защита от общите климатични промени. Както казах това са изключително високите температури, градушки и слани, а също и засушаванията.
 
- Какви са пораженията при ягодоплодните след градушките?
- Ягодоплодните пострадаха в различните райони до различна степен. Там, където имаше концентрирани градушки, има насаждения, които са пострадали почти на сто процента – както плодовете, така и самите растения , някои от които са с начупени стъбла и те трудно биха се възстановили или ако се, то биха се възстановили като растения, но не  и като плододаващи такива. 
На много други места има повреда на плодовете. Тук също има един такъв феномен, че застрахователите отчитат преките повреди от градушките, а не се отчитат второстепенните, като развитие на болести или частично ударени, неузрели плодове, които в последствие заболяват, загниват и окапват. В повечето случаи се отчитат частични повреди, които са видими, но след един или два дни повредите изведнъж нарастват, в последствие на тази повреда.
 
- Видяхте се и с изпълнителния директор на „Напоителни системи“ ЕАД. Стана ясно, че методиката за ягодоплодните е променена. Устройват ли ви тези промени?
- Методиката на ценообразуване всъщност не е променена, а е оптимизирана за този сезон. Това, което се получи на практика не ни задоволява напълно, защото все пак методиката на водата включваше два компонента – цената на водата, която се вдигна повече от пет пъти и таксата на отделните поливки. Ние смятаме, че специално ягодоплодните с многобройните си поливки, ще натрупат големи паразитни разходи с тези такса. Затова нашата идеята беше те да бъдат редуцирани или почти премахнати, което се и случи. Въпреки това цената на водата към дадения момент е много висока. На много места в страната имаме над 80 лв./дка разходи за вода. Ако се раздели на килограмите получена продукция, се получава над 10 ст. на килограм, което много съществено променя себестойността на продукта и всички калкулации, които бяха направени в началото.
 
 
- Стана ясно още, че след поливния сезон ще се проведе работна група между „Напоителни системи“ ЕАД и браншът. Какво ще предложите там и как виждате Вие варианта за оптимизиране цените за напояване?
- Това предложение се прие много добре и още вечерта след срещата УС на БАМ-Я взе решение, че трябва да работим в тази насока. Решихме да направим изчисления и предложения, които наистина да оптимизират цените на водата. До колкото разбрахме в някои случаи цената на водата се определя от това, че „Напоителни системи“ има много дирекции и райони, които работят на загуба или изобщо не работят. Може би Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ) и „Напоителни системи“ трябва да решат какво да правят в тези губещи региони и дали си струва изобщо да се поддържат. Предложението, което направихме по-рано се изразяваше в това отделните райони да си сформират собствен бюджет и да работят по-ефективно, както общините и на базата на това колко вода подават и колко клиенти имат, да се стараят да понижават цената на водата, както и сдруженията за напояване. 
 
- Как се справяте с намирането на работна ръка? Тази година Агенцията по труда субсидира наемането на сезонни работници, отделно от това има предложения за внасяне на работна ръка от съседни страни. Допада ли това на бранша?
- Наистина това допада на бранша, но все още една голяма част от земеделските производители нямат възможност да се възползват от този вид облекчение, защото внасянето на работна ръка от друга страна, води със себе си и осигуряването на една голяма гама от социални придобивки, като помещение за общуване, настаняване и т.н. През тази година все още нямаме осъществена такава практика , но се надяваме, че по-големите производители на ягодоплодните ще се замислят за такива варианти. 
 
Намирането на работна ръка е основният проблем през сезона за прибиране на реколтата, защото една добре произведена продукция, става още по-добра когато бъде прибрана и продадена. В дадения момент имаме случаи, в които малинопроизводители намират своите работници от 150-200 км, което първо е скъпо, второ е трудно, свързано е с много логистика и загуба на време и нерви, и най-вече това, че не достигат работници. Понякога се случва 3-4 работодатели да се борят за работниците, което води до завишаване на цените, а самият труд не винаги съответства на техните искания.