Самолетната градозащита, която ще покрива Северна Централна и Североизточна България, ще започне работа през юли. Това разказва Цветелина Димитрова, директор на Главна дирекция Оперативни и технически дейности в Изпълнителна агенция за борба с градушките (ИАБГ), пред "Телеграф", пише "Монитор".

Фермери, вижте: Онлайн прогноза за градушки и наводнения

В пилотния проект ще участват три самолета. За целта държавата отпуска 3 млн. лева, като е обявена обществена поръчка. Поради епидемията от коронавирус изпълнението се отлага с близо месец. Затова градозащитата със самолетен способ ще започне в началото на юли.

Компаниите, които ще влязат в подбора трябва да отговарят на специфични условия. Самолетите трябва да могат да достигат на 8-10 км височина. Това означава, че най-вероятно австрийските кандидати няма да се явят, защото летят на по-ниско.

Със сигурност независимо кой ще спечели, пилотите, които ще бъдат наети, ще са обучени да вършат подобна дейност, разяснява Цветелина Димитрова. Очаква се те да обучат български пилоти в тези умения. В състезанието могат да участват България, САЩ, Канада, Гърция и други.

С въвеждането на самолетния способ на практика почти цялата страна ще бъде защитена от градушки, с изключение на Югозападна България и Югоизточна. Очаква се текстовете да влязат в предстоящия закон за градушките. Самолетите ще пазят от билото на Стара планина от района на Плевен и обхватът ще стига до Дуранкулак.

Движението на зараждащите се облаци ще се следи от земята и от въздуха. Обичайно такива въздушни образувания най-често се зараждат над планините. Ракетчиците ще стрелят отдолу в облака в Южна България, където има площадки. През това време самолетите вече трябва да са излетели и да патрулират на билото на Стара планина. Ако облакът достигне тяхната позиция, аеропланите започват да го посяват със сребърен йодид.

"Понякога ще се наложи да се действа за няколко минути, защото за толкова облакът може да се превърне в леден динозавър", разказа Цветелина Димитрова, "но превърне ли се, то тогава вече е безсмислено да се прави каквото и да било."

Защо е необходимо самолетите да летят толкова високо? Защото България има високи планини и се налага да се засее във върха на облака. Ако летят под облака, самолетът ще се разбие във върха на планината. Когато става дума за градозащита със самолет процедурата най-общо е да се посява със сребърен йодид отдолу и отгоре. Така че аеропланът трябва да може да излети над облака, за да го обработи. На територията на България това трябва да става високо в атмосферата, именно заради високите върхове. 

Самолетите посяват градоопасите облаци с ледообразуващи ядра, които прерастват в градови зародиши, обяснява Димитрова.

"Ние не разбиваме облаци. Когато видим, че се заражда такъв облак, а той може да се превърне в градоносен само за десет минути, нашата цел е да направим така, че да има повече градови зърна, но с малки размери. Целта е те да са много, но мънички, които след това лесно ще се стопят и ще се извалят като дъжд", казва Димитрова.

При два облака, единият от които добре структуриран, а другият не чак толкова, с първия вече нищо не може да се направи, той е пълен с ледени късове. Целта на градозащитата в такива случаи е вторият облак. Трябва да се направи така, че водата от него да не бъде привлечена от големия облак, защото ще се образуват още по-големи ледени късове. Затова вторият облак се засява със сребърен йодид. Той е сходен до структурата на леда и около него е възможно да се формира зародиш на град. Целта е този облак да се извали, а не да пада на огромни късове.

Мълнии се образуват само когато в облаците има лед, обяснява още Димитрова. Светкавици през зимата не са прецедент и не може да се твърди, че са резултат от промени в климата. Обикновено те се образуват, когато има топъл въздух, а това може да се случи и в зимните месеци. В последните години обаче поясът на градушките се е разопрострял и в страните от Северна Европа. Ако до този момент от градушки обичайно са страдали предимно страните от Южна Европа, то Германия вече също е потърпевша, разказва Цветелина Димитрова.

Тази година ще бъде приложен комбиниран способ за противодействие на градушките. Активирани  са 11 командни пункта и 261 ракетни площадки към тях. Те са разположени в областите Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Хасково, Сливен, Видин, Монтана, Враца и Плевен. Агенцията разполага с 18 382 ракети. Противоградовата защита oбхваща близо 22 млн. дка на територията на цялата страна.

През 2019 г. бяха пуснати в експлоатация нови 61 ракетни площадки, като 49 от тях са към новоразкритите две нови регионални дирекции на ИАБГ в Хасково и село Тъжа.

Миналата седмица паднаха първите градушки над Казанлък, като бяха засегнати част от земеделски ниви, без да има 100% - ови загуби. Град валя над части от София и Пловдив.

Засега все още се обмисля какви вноски за защита от градушки да плащат земеделските производители. Проучване показва, че овощари и зеленчукопроизводители са готови да плащат за защита, докато зърнопроизводителите все още се колебаят. Може би, защото застраховат продукцията си и им излиза по-изгодно, коментират от бранша. В Аржентина например застрахователните дружества поемат градозащитата, каза Цветелина Димитрова