Трима регистрирани земеделски производители живеят под един покрив в шуменското село Миланово. Началото е поставено преди 18 години, когато Шерфидин Мустафа се захваща с отглеждането на млечни крави. Няколко години по-късно, през 2008 г., съпругата му Хатидже Нуриева се регистрира като земеделски производител и започва с орехи. Днес, 26-годишният им син също се пробва с насаждения от малини. 

Фермерският ген: Любовта на Каракачаните към овцете води до модерна кравеферма

Семейството разпределя усилията си в грижата за животните и овощните градини. В работата се включва и по-малкият син, който ще бъде абитуриент и тепърва ще решава дали да поеме по семейния земеделски път. 

Някои го наричат съдба, други – стечение на обстоятелствата, но семейството е приело ежедневието такова, каквото е, и дори доброволно се лишават от почивка в името на животните най-вече, защото при тях работата е целогодишна.

„Грижата за животните е всеки ден, не можеш днешната работа да я отложиш за утре. Много честно ни се налага сами да работим във фермата. Затова решихме да пробваме с орехи, защото си мислехме, че с тях няма да ни бъде трудно. Избрахме турски сортове, които са силно плододаващи, но докато свикнат с нашия район, много трудно се хванаха. Затова 2-3 години подсявахме постоянно. Искаше грижи, копаене, поливахме ги с цистерна. Оказа се, че никак не е лесно да се отглеждат и орехи”, разказва Нуриева.

Орехите, както и малините реализират на вътрешния пазар, главно на борсата във Варна. Специално за червения плод са се насочили към по-едри сортове. Миналата година са закупили от новите Емона и Апема, които са насадили върху 17 дка. Тъй като плодовете трябва да бъдат в добър търговски вид, ги берат само на ръка. Имат и насаждения от сорта Херитидж, който е за консервиране в хладилник. От няколко години работят с две фирми, които изкупуват продукцията.

„Не сме кандидатствали по никакви инвестиционни мерки, дори за хладилна техника, защото, изпълнявайки даже един малък проект като по мярката за млад фермер, бюрокрацията е огромна. Подготвят се много документи, трябва да има човек, който само с това да се занимава. Важно е да се следят срокове, наредби, закони. Всичко трябва да се направи както трябва, затова не сме искали да рискуваме“, споделя чаровната производителка.

Семейството намира сигурен пазар както за малините и орехите, така и за млякото. От дълго време работят с една фирма, която изкупува на 60 ст./л.

За никого не е тайна, че цената е ниска и не е мръднала от години. Проблем за производителите обаче е по-скоро липсата на работна ръка, особено за брането на малини през лятото. В условията на пандемия хората се страхуват повече. Освен това и разходите за дезинфектанти и маски на работниците са се повишили.

„Миналата 2020 не беше от най-добрите ни години. Сушата също много ни засегна. Водата не беше пускана по график, а само в края на седмицата. Това донякъде се отрази и на добивите. Едно обилно поливане два дни подред, след това 4-5 дена без вода, нямаше как да не повлияе на растенията“, спомня си фермерката.

Все пак и занапред тя си се представя от сутрин до вечер я на полето, я при животните. Още от малка е свикнала със земеделската работа, докато е нижела тютюн с родителите си. Това е изборът на нейното семейство и дори липсата на почивка не я плаши. Само се надява младите да продължат да помагат, за да се справят заедно и в сладките, и в трудните моменти.