Истинските земеделски производители вероятно гледат леко снизходително на това, което показват участниците в телевизионното предаване „Фермата“. Все пак не на всеки му се е случвало да дои овца, да прави парник или да подсирва мляко. Но едно е сигурно, животът на село е истинско изпитание на волята, ако не си готов за това.

Къде вирее телешко с вкуса на нашето детство?

Христина Харалампиева е един от участниците в четвъртия сезон на риалити шоуто. Тя обаче не е типичното градско чедо, защото макар и расла в столичния квартал Малашевци, у дома винаги са гледали животни.

„Доила съм, квасила съм кисело мляко, подсирвала съм. Затова имах и опит, като влязох във "Фермата". Аз бях единствената от София, която можеше да дои. Но работата ми никога не е била свързана със земеделие. Напротив, винаги съм ходила с костюми и на токчета“, спомня си Христина.

И това е така, защото преди да стане популярна от малкия екран, тя е работила като търговец на процент. Притежавала е собствена фирма за карти с отстъпки, а за известно време е била и успешен рекламен агент в една от най-големите международни компании за производство на тютюн. 

Макар че ни е трудно да повярваме, Христина е убедена, че животът й след „Фермата“ не се е променил особено. Най-големият й плюс е, че там среща животновъдите Бети и Ники от Родопите. 

„По-късно случайно се запознах с дъщеря им Петя и се озовах в „Дивата ферма“. За един ден сложихме 400 буркана месо, изкопахме 2 дка картофи, извадихме 1 дка лук, правихме сирене. Цял ден не седнахме, но на края се чувствах толкова заредена. Казах им, че това, което мога да направя за тях, е да им продавам стоката – видях как се прави, мина ми през ръцете и съм добра в контакта с клиентите“, разказва Христина.

Така се озовава на фермерски пазар и впечатлява с оборота, който прави. Днес е поела изцяло дистрибуцията в цяла София – магазини, ресторанти, пазари. Винаги ведра, енергична и готова да обясни всичко за породите животни във фермата, работата в кланицата и живота на село.

„Все повече хора идват на фермерските пазари и помагат на малкия български производител. Все още имаме проблем с това да бъдем конкурентоспособни в големите вериги заради хилядите тонове вносно месо. Много мечтая да се забранят вносът и износът, въпреки че надали е възможно“, споделя Христина.

Тя е истински пример за това, че животът във фермата, макар и започнал на екран, й показва нов път. Същевременно не загърбва постигнатото дотук, а вкарва търговския си нюх в развитието на един успешен семеен бизнес. Защото все пак фермерът си е фермер и е най-добър в своето стопанство, а търговецът знае най-добре как да ухажва клиентите. 

„Българският фермер не трябва да се отказва от това, което прави, да бъде все така упорит. Самите Бети и Ники са започнали на 21 години и продължават досега. Те са пример за това, че има начин да се успее. Българският потребител се събужда и все повече усеща, че тук си имаме всичко и нямаме нужда от нищо вносно“, казва оптимистично за финал Христина.