Отглеждането на лавандула не приключва с добиването на ценното етерично масло, а води след себе си редица последствия.

Фермери ангажират адвокати: Търсят си пари от дестилерии

Едно от тях все още търси решение. След процеса на дестилация в казаните остава зелената маса, която оттук нататък се третира като отпадък. Оказва се, че главоломното нарастване на площите с лилавата култура, особено в Добруджа, води до натрупване на сериозни количества растителни остатъци. 

Близо 79 000 дка с лилавата билка бяха реколтирани в Добричка област през лятото на 2020 г. От тях са добити 33 540 тона лавандула, които влязоха в дестилериите. Средно от декар зелената маса възлиза на 534 кг. През 2019 г. от насажденията в Добричко бяха ожънати 46 700 тона при среден добив зелена маса от декар 647 кг. 

В зависимост от годината, сорта и агротехниката за 1 кг лавандулово масло се получава от 500-800 кг зелена маса. 

Утвърждаването на Добруджа като първенец в производството на лавандула се оказва нож с две остриета. Почти половината от етерично-маслената култура у нас се отглежда в Житницата на България.

В региона се създадоха над 40 преработвателни предприятия с различен капацитет и мощности, които да поемат количествата зелена маса за дестилиране. По неофициална информация броят им обаче надхвърля 100. Има незаконни, вдигнати едва ли не в задните дворове на някои стопанства и домове, без разрешителни и без нужните документи за този вид дейност. 

По закон дестилериите са длъжни да сключат договори и да извозват растителните остатъци до сметище. Част от тях обаче, особено тези в сивата икономика, икономисват средства за транспорт до депо и решават сами проблема си като палят складираната остатъчна биомаса.

А това също има последствия - още в началото на жътвата на лавандула през лятото на 2020 г. зачестиха сигналите до РИОСВ - Варна за обгазяване на Добрич. Запалените растителни отпадъци разнасяха тежка задушлива миризма и се стелеха като облак над града и дори над близките села. 
 

Остатъците от лавандула могат да бъдат полезни и да се използват като тор за нивите.

Така ще се разреши както проблемът с нерегламентираното палене на отпадъците, така и ще се икономисат средства за транпортирането и до депото край село Стожер.

Точно с тези намерения преди повече от година производителите поискаха промяна в нормативната уредба на Министерството на околната среда и водите, която третира преработените лавандулови остатъци като отпадъци и не позволява използването им за торене. Според Наредба №2 от 2004 г. за класификация на отпадъците на МОСВ, остатъчната биомаса трябва да бъде депонирана на сметище. 

Разбира се, използването на лавандулата като тор изисква проучване как най-ефикасно да стане това, споделят още производителите. Те допълват, че варианти има и един от тях е компостирането на биомасата, която по-късно може да се върне в почвата и да обогати органичното й съдържание. 

Факт е, че лавандулата превзе Добруджа. Факт е, че малко бяха стопаните, които помислиха за целия път на ароматната култура – от избора на сорт до депонирането на растителните остатъци. Факт е обаче, че и законодателството не съответства на динамичните процеси в българското земеделие.