Пътят към ДФ „Земеделие“ в София се оказва дълъг и опасен за сертифициращите документи на биопроизводителя от Пазарджишко Пламен Сираков. Земеделецът получава закъсняло известие от ведомството, че някакви страници от входираните му документи липсват, а ангажиментът му по мярка 11 „Биологично земеделие” се прекратява. Сега той трябва да върне получените суми за години назад, въпреки, че е убеден, че всичко му е изрядно.

Коментар: Нужно ни е секторно и сезонно планиране на инвестиционните мерки

Пламен Сираков отглежда изцяло биологично плодове и зеленчуци, етеричномаслени и зърнени култури вече над 10 години. Поема и петгодишен ангажимент по мярката. Твърди, че всяка година подава актуални сертификати за добива си и пълен комплект с всички нужни документи. Петгодишният срок по мярката е изтекъл на 30 септември 2020 г., а през март месец 2021 г. получава писмо от Фонд "Земеделие" (ДФЗ).

То идва след края на всякакви срокове и гласи, че за 2017 г. са получили само 1-ва страница от сертификата ми, за 2018 г. - само 2-ра и 3-та страница. През цялото това време никой не ме е сигнализирал за нередности, а аз съм спокоен, защото зная, че всичко съм си предал в пълен комплект и в срок“, разказва с недоумение фермерът и подчертава:

Всяка година, като ходя да чертая, си нося документите в областната служба, едни и същи, включително декларирам на отметките какво внасям и служителите сравняват дали е така. Винаги всичко е било изрядно и не са ме връщали. Изведнъж обаче се оказва, че не съм ги подал.  

Сумата, която Пламен трябва да върне сега, е около 100 000 лв. Калкулациите му показват, че поради административни неуредици през последните 10 години е ощетен с над 250 000 лв. 

Миналата година имах 12 проверки. Нямам никакво констатирано нарушение на място. Продукцията ми е абсолютно чиста, плащам за проби и тестване, една проба е 400 лв. Абсурдно е, че става дума за липсващи страници, а не за цял документ. Грамотен човек съм, ясно е, че когато разпечатваш документа, излизат всички страници. А още по-абсурдното е, че от две години се поддържа биорегистър и се санкционира по него. Моите документи там са същите и са в пълен вид." 

За да докаже, че е предал всички страници, а те най-вероятно са се изгубили в предаването „от ръка на ръка“, Пламен предлага на служителя от Фонда да погледне документите му в биорегистъра, където сертификатите са общодостъпни и свободни за сваляне. Но разказва, че получил отговор:

Ние нямаме общо с регистъра на Министерството на земеделието, нямаме достъп до него!

Биопроизводителят се пита как подопечно на министерството ведомство няма връзка с него и защо производителите постоянно се задължават да се вписват в разни системи, като после това няма значение. В същото време по други процедури няма опция да качиш документите електронно, а трябва да ходиш на място.

Образува ти се едно досие, което от земеделската служба в селото го пращат до регионалната общинска служба, оттам отива в регионалната областна служба, после пътува до София.., описва административния път Пламен. Фермерът споделя, че държи земеделието му да е по европейски, но екологичните практики у нас са псевдоприоритет. „Често 30% от хората не си получават парите навреме, по простата причина, че администрацията не е успяла да обработи документите. Тази помощ се изплаща последна, в края на юни, когато ние вече сме си направили всички разходи и сме си събрали продукцията", подчертава той.

По логиката на абсурда за екологичните мерки се печатят ежегодно тонове документация. При положение че вече има биорегистър, аз всяка година трябва да си представя на хартия договора за биологично растениевъдство, което е от 10 години. Не е имало година да не предам актуален сертификат. Но...Не ми изплатиха парите тази година и съм в процедура по прекратяване, обобщава биопроизводителят.

Земеделецът споделя още, че е подал жалба, но без резултат. "От 13 години се занимавам със земеделие и тази година изключително често ми се прокрадва мисълта да зарежа всичко", споделя на финал Пламен Сираков.