Трудностите за птицевъдите започнаха още през 2021 г., когато бяха косвено засегнати от Ковид пандемията. Още тогава инфлацията в производството започна да се засилва със сериозни темпове.
Парите по държавната помощ за птици ще бъдат повече от преди
Проблемите се задълбочиха с войната в Украйна в началото на 2022 г. В момента основните компоненти за фуражите формират около 70% от себестойността на продукта, а инфлацията в птицевъдството надскача 100%.
„В началото на 2021 г. давахме за фуражи по около 600 лв./тон, а сега по 1200-1250 лв./тон. За сметка на това цените при яйцата и месото от производител са се повишили само с около 30%, което не може да покрие, загубите, натрупани за този период от време.
Получаваме компенсации за тока, които донякъде нормализират ситуацията. Ако ги нямаше, щяхме да плащаме по 700-800 лв./MWh, а сега даваме по 250-300 лв./MWh. Така има само 200% увеличение след компенсациите“, изчислява Даниел Божанков, председател на Асоциация на промишленото птицевъдство в България, който е и трето поколение фермер.
В сектора никога не са разчитали на високи цени, а печелят основно от малък марж и високи обороти. Като оставим настрана себестойността на продукта, в момента цените в магазините са високи спрямо 2020 г., което намалява потреблението. А когато оборотите ги няма, целият сектор страда. Затова не е изненадващо, че доста ферми фалират или преустановяват дейност, защото не виждат смисъл.
„Затварят основно малки и средни семейни ферми, тъй като върху тях пада по-големият натиск на тази криза. Те нямат толкова много лостове и бюджет за справяне. По-големите имат други бизнеси, затворили са цикъла – имат кланици, фуражни заводи, добра логистика, пазари за износ. Докато при малките основният им бизнес е птицевъдство“, посочва Божанков.
Той цитира данни, според които през последните няколко години пазарният дял на пилешкото месо у нас намалява с 5% годишно, а вносът се увеличава. В момента съотношението е 40% производство и 60% внос. Тенденцията е към окрупняване на производството, което обрича малките, съсредоточава печалбата в големите и конкуренцията намалява.
„Липсва предвидливост, общ план и стратегия за бъдещето на сектора. Общо взето, работата с Министерството на земеделието никога не е била лека особено когато екипите се сменят толкова често“, категоричен е браншовият представител и очертава още няколко проблема, които тормозят птицевъдите у нас и през 2022 г.
България внася пилешко месо основно от Полша, Украйна, Унгария, тази година и от Гърция. В голямата си част вносът е нерегламентиран и със съмнително качество. Вече сме пускали няколко сигнала до БАБХ във връзка с мониторинга за салмонела.
Друг проблем е, че пилешкото месо влиза като вносно, отива в български транжорни и оттам излиза с български етикет. Освен това липсва правилно етикиране, така че потребителят да направи информиран избор. Нужно е тристранно споразумение между държавата, веригите и производителите.
Лепнаха ни термина индустриално птицевъдство и ни разграничиха от останалите сектори в животновъдството, като ни отделиха в подпомагането по Ковид мерките. При посещението на българската делегация в Брюксел ни отговориха, че такава терминологията в Европейското законодателство няма и това определение е заложено на националното ниво. Ситуацията е царят дава, пъдарят не дава.
Сдобихме се с документи на Румъния, Литва и други страни членки, които са отпуснали подпомагане за птицевъди по Ковид мерките, тъй като са преценили, че е необходимо. Птицевъдството е най-големият сектор в животновъдството, който консумира най-много фуражи, а най-голямото поскъпване е точно при тях. Но това не беше отчетено от няколко поредни екипа на МЗм.
Трябва да се работи върху превенцията от птичи грип, от който страда цяла Европа. Имаме и сериозен проблем с обезщетението в случай на огнище и ликвидирани птици. Производителите могат да бъдат подпомогнати с европейски средства, ако министерството в рамките на 30 дни подаде заявление към ЕК. В този случай 75% от парите за компенсации ще бъдат реимбурсирани с европейски средства, но този срок не се спазва от българската държава. С течение на времето парите се редуцират и накрая трябва да дойдат от самата страна членка.
Няма логично обяснение защо държавата бави обезщетенията с повече от година. Някои производители влизат дори в съдебни производства, които в последствия печелят и всички средства се изплащат за сметка на данъкоплатеца. От бранша сме предложили методика за изчисляване на обезщетенията на пазарни цени и методика за извършване на самата проверка при птицевъда. Референтните цени бяха доста занижени и не кореспондираха с пазарните. Всичко това е предложено от нас, но все още не е одобрено от БАБХ.
За какво още си говорихме с Даниел Божанков, очаквайте във втората част на годишния обзор на Агри.БГ за птицевъдния сектор.
1 КОМЕНТАРА
25.12.2022