Трудностите за птицевъдите започнаха още през 2021 г., когато бяха косвено засегнати от Ковид пандемията. Още тогава инфлацията в производството започна да се засилва със сериозни темпове.

Парите по държавната помощ за птици ще бъдат повече от преди

Проблемите се задълбочиха с войната в Украйна в началото на 2022 г. В момента основните компоненти за фуражите формират около 70% от себестойността на продукта, а инфлацията в птицевъдството надскача 100%. 

„В началото на 2021 г. давахме за фуражи по около 600 лв./тон, а сега по 1200-1250 лв./тон. За сметка на това цените при яйцата и месото от производител са се повишили само с около 30%, което не може да покрие, загубите, натрупани за този период от време. 

Получаваме компенсации за тока, които донякъде нормализират ситуацията. Ако ги нямаше, щяхме да плащаме по 700-800 лв./MWh, а сега даваме по 250-300 лв./MWh. Така има само 200% увеличение след компенсациите“, изчислява Даниел Божанков, председател на Асоциация на промишленото птицевъдство в България, който е и трето поколение фермер.

В сектора никога не са разчитали на високи цени, а печелят основно от малък марж и високи обороти. Като оставим настрана себестойността на продукта, в момента цените в магазините са високи спрямо 2020 г., което намалява потреблението. А когато оборотите ги няма, целият сектор страда. Затова не е изненадващо, че доста ферми фалират или преустановяват дейност, защото не виждат смисъл. 

„Затварят основно малки и средни семейни ферми, тъй като върху тях пада по-големият натиск на тази криза. Те нямат толкова много лостове и бюджет за справяне. По-големите имат други бизнеси, затворили са цикъла – имат кланици, фуражни заводи, добра логистика, пазари за износ. Докато при малките основният им бизнес е птицевъдство“, посочва Божанков. 

Той цитира данни, според които през последните няколко години пазарният дял на пилешкото месо у нас намалява с 5% годишно, а вносът се увеличава. В момента съотношението е 40% производство и 60% внос. Тенденцията е към окрупняване на производството, което обрича малките, съсредоточава печалбата в големите и конкуренцията намалява.

„Липсва предвидливост, общ план и стратегия за бъдещето на сектора. Общо взето, работата с Министерството на земеделието никога не е била лека особено когато екипите се сменят толкова често“, категоричен е браншовият представител и очертава още няколко проблема, които тормозят птицевъдите у нас и през 2022 г. 

Вносът на пилешко месо


България внася пилешко месо основно от Полша, Украйна, Унгария, тази година и от Гърция. В голямата си част вносът е нерегламентиран и със съмнително качество. Вече сме пускали няколко сигнала до БАБХ във връзка с мониторинга за салмонела.

Друг проблем е, че пилешкото месо влиза като вносно, отива в български транжорни и оттам излиза с български етикет. Освен това липсва правилно етикиране, така че потребителят да направи информиран избор. Нужно е тристранно споразумение между държавата, веригите и производителите.

Терминът индустриално птицевъдство

Лепнаха ни термина индустриално птицевъдство и ни разграничиха от останалите сектори в животновъдството, като ни отделиха в подпомагането по Ковид мерките. При посещението на българската делегация в Брюксел ни отговориха, че такава терминологията в Европейското законодателство няма и това определение е заложено на националното ниво. Ситуацията е царят дава, пъдарят не дава.

Сдобихме се с документи на Румъния, Литва и други страни членки, които са отпуснали подпомагане за птицевъди по Ковид мерките, тъй като са преценили, че е необходимо. Птицевъдството е най-големият сектор в животновъдството, който консумира най-много фуражи, а най-голямото поскъпване е точно при тях. Но това не беше отчетено от няколко поредни екипа на МЗм.

Бичът птичи грип 

Трябва да се работи върху превенцията от птичи грип, от който страда цяла Европа. Имаме и сериозен проблем с обезщетението в случай на огнище и ликвидирани птици. Производителите могат да бъдат подпомогнати с европейски средства, ако министерството в рамките на 30 дни подаде заявление към ЕК. В този случай 75% от парите за компенсации ще бъдат реимбурсирани с европейски средства, но този срок не се спазва от българската държава. С течение на времето парите се редуцират и накрая трябва да дойдат от самата страна членка.

Няма логично обяснение защо държавата бави обезщетенията с повече от година. Някои производители влизат дори в съдебни производства, които в последствия печелят и всички средства се изплащат за сметка на данъкоплатеца. От бранша сме предложили методика за изчисляване на обезщетенията на пазарни цени и методика за извършване на самата проверка при птицевъда. Референтните цени бяха доста занижени и не кореспондираха с пазарните. Всичко това е предложено от нас, но все още не е одобрено от БАБХ.

За какво още си говорихме с Даниел Божанков, очаквайте във втората част на годишния обзор на Агри.БГ за птицевъдния сектор.