2020 та година започна обещаващо за птицевъдите у нас. Епизотичната ситуация с полския внос и Африканската чума по свинете (АЧС) доведоха до увеличаване на изкупните цени на пилешкото месо.

Дали обаче това радва дългосрочно сектора и какви са проблемите и очакванията на птицевъдите за настоящата година?

Според Иван Калчев-Василев, собственик на три птицеферми около Троян, Априлци и Ловеч, основен проблем на бранша е този с  конкурентноспособността:

Иван Калчев: За жалост птицевъдите се разделиха на големи и на малки. Средните птицевъди като мен са много малко. Има две мега големи фирми на пазара, а малките са обвързани с договори към големите. Отделно сме компрометирани от големия внос. Ако човек иска да се развива самостоятелно в сектора, е трудно. И аз не знам докога ще издържа.

Иван Калчев е на 44 години. От 20 години се занимава с животновъдство, през които не се е възползвал нито веднъж от държавно или европейско финансиране. Изградил е своето стопанство изцяло със собствени средства. Отглежда малко над 100 хил. пилета и има собствен фуражен цех, който сам е проектирал. Въпреки че през годините не е сред одобрените за подпомагане, а заемите от банките са с големи лихви, той не се отказва и продължава да модернизира и развива стопанството си:

Иван Калчев: Преди три години, когато се разширявах, вдигнах със 70% капацитета си и участвах по мярката 4.1, но ме отхвърлиха. Трябваха ми 53 точки, а събрах 49. За проекта си похарчих 36 хил. лева за консултанти и изисквания. Сега ще участвам пак, защото ги имам тези неща, нямам голяма надежда, но... какво мога да направя?

Птицевъдът смята, че спънка пред малките и средни производители в предстоящите приеми за финансиране са огромното количество документация, някои от изискванията на мерките, както и лобитата на големите фирми:

"Да осъществиш такъв проект струва пари, а някои критерии са много зле измислени. Примерно, аз имам три бази. Не можах да взема финансиране, защото едната ми база не попада в селски район, а трябва да е в селски, в необлагодетелстван район.., някакви такива изисквания, на които много малко могат да отговорят изцяло.Финално се оказва, че който има лоби, отговаря на изискванията, а който няма се мъчи сам. Аз ще участвам, тъй като вече съм похарчил парите, но тогава получих голямо разочарование, защото наистина имах хъс и желание за развитие. Вече съм си осъществил 90% от проекта със собствени средства и с банков кредит и сега ще участвам за това, за което не ми стигнаха средства", казва Калчев.

За да защити продукцията си и отговари на европейските норми, Иван Калчев-Василев се опитва да е в крак с тенденциите и постоянно обновява базите си, колкото може. Последно купува дезинфекционна станция с датчик за движение 13 800 лв., която замества човешкия труд и преценка и е по-сигурен и бърз начин за дезинфекция.

"Станцията ми я постави българин от полски произход и от него разбрах, че в Полша държавата оборудва беззплатно фермите с такива станции и им плаща дезинфектанта. Аз имам три ферми и трябва да дам три пъти по 13 800 лева. Излиза че, ако фермата ми е в Полша, аз ще взимам 4 пъти по-голяма субсидия отколкото в България и след като ние се борим за общ пазар, аз не съм конкурентен", обяснява прицевъдът.


Относно неочакваното повишаване на изкупните цени, фермерът смята, че са явление, вселдствие на кризата със салмонела и птичи грип в Полша и АЧС у нас. Споделя, че миналата година е била много слаба за птицевъдите и че тази година изглежда по-обещаваща:

Специално за птичия грип, коментарът на фермера е, че никой не е застрахован, но който спазва добра биосигурност, е защитен до някаква степен. Тъй като болестта се предава предимно от дивите птици, а те са много уязвими в големия студ,  не е изключено със застудяването да се появи и болестта.


"ЕС има изисквания за биосигурността, които са правилни, спор няма, но у нас не всеки може да си позволи да ги изпълни. Това е така, тъй като не сме имали техните години на развитие и средства и сега ни е доста трудно. Субсидирането, което е в България не е конкурентно на другите държави", заключви Калчев.

.