Добилото популярност видео с министър Танева и представители на сектор „Плодове и зеленчуци“ повдигна много въпроси относно проверките по схемата за обвързана подкрепа. За да внесе повече яснота, изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ Васил Грудев изнесе конкретни данни за направеното дотук.

Обвързана подкрепа: Измами или грешки в системата?

Статистиката сочи, че за Кампания 2019 г. по схемата за обвързана подкрепа са кандидатствали 20 120 земеделски производители. По думите на Десислава Танева проверките там са завишени десетократно и са достигнали 50%, при задължителни 5% в страните членки. 

При 4453 от проверените стопани са открити нередности и съответно те не са получили и една стотинка от обвързаната подкрепа. Това е около една пета от всички заявили участие по схемата. Тези, които са излъгали с над 50% от заявените си площи, няма да бъдат подпомогнати за още две години – тоест и за Кампания 2020 и 2021 г.

От тези над 4400 стопани, които са излъгали в заявлението си за директни плащания за Кампания 2019 г., около стотина са представили фалшиви фактури, с които доказват реколта, при положение че такава липсва. Те са предадени на прокуратурата, но все още се чакат резултати от тяхното разследване. 

Данни за нарушерия по схемата Васил Грудев изнесе още миналия октомври, но не като официално съобщение, а като интервю за аграрна медия. След това на няколко пъти по време на различни събития той пак споменаваше числа, сякаш давайки по лъжичка на час.

Според неговите думи към 20% проверки на принципа анализ на риска са добавени още 20% теренни проверки заради многото подадени сигнали. С най-много фалшиво декларирани площи по обвързана подкрепа се оказаха доматите полско производство. Останалите „апетитни“ зеленчуци-фантоми бяха краставици, лук, картофи, дори пъпеши. Най-големи разминавания си бяха позволили стопаните в областите Хасково, Пловдив, Плевен и Благоевград.

Тогава Грудев обобщи, че "от 541-те кандидати, подали заявления за обвързана подкрепа, не открихме засадени култури върху цели 11 хиляди декара". Стойността на измамата се изчисляваше на около 14 млн. лв., които впоследствие бяха разпределени между реалните производители, чиито ставки се увеличиха.

Всички в бранша са съгласни, че проверки трябва да има, за да се премахнат т.нар. "чертожници". „Това, за което критикуваме Танева, е липсата на 100-процентови проверки“, коментира за Агри.БГ Георги Василев от Асоциация „Български пипер“, основен участник в спорното видео. 

Министър Десислава Танева обаче също обяви, че от министерството работят върху 100-процентова проверка по схемата за обвързана подкрепа. За това ще допринесе и сателитното наблюдение, което би трябвало от следващата година да обхване всички площи. Целта е да има повече снимки и по-малко теренни проверки, каза още през февруари в Златни пясъци експертът Георги Праматаров от МЗХГ.

След като и двете страни се борят за едно и също, къде е проблемът тогава? Или проверките са само поводът, но не и причината за избухването на тази „набираща сила политическа и медийна война, в която е замесен земеделският бранш“, както определи случващото се Българска асоциация „Биопродукти“ (БАБ).

Да, ясно е, че не трябва да се хвалим с проверките и откритите нарушения, както казва земеделският министър, но това не означава, че не е нужна по-голяма прозрачност. Защо трябваше да се стигне до такъв обществен дебат, за да бъдат оповестени официални конкретни данни за откритите злоупотреби. Но дали и това е достатъчно, след като от години производителите искат да се говори с факти, цифри, имена.
 

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

Грудев: Три години без субсидии за фермери със заявени, но липсващи насаждения

Танева: Няма как да скрием проверките от ЕК

Танева: Публикуваният запис е изваден от контекста на разговора