По това време на годината земеделските производители са като в „Биг брадър“. Отгоре ги дебнат сателити и самолети, на терен ги навестяват държавни инспектори я по обвързаната подкрепа, я на физическите блокове. Освен всичко останало се заговори и за внедряването на дронове, които за 23 минути заснемали блок от 4000 дка.

Гласувайте: Какви са средните Ви добиви от пшеница за 2022 г.?

Няма как – дигитализацията е пътят, който Европа е избрала, и сега държавите членки работят по въпроса. От 1 януари догодина всичко ще бъде в ръцете на системата за сателитен мониторинг. Разбира се, през първите години, докато заработи, както трябва, ще има проверки и по места, увери изпълнителният директор на ДФЗ преди повече от два месеца.

Темата за субективния и обективния фактор при проверка винаги е била актуална. Така беше и в началото на годината, когато животновъди масово алармираха, че големи площи от пасищата им са изключени от слоя за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП). 

Обективността за едни е субективност за други – коментират читатели на Агри.БГ. Едни казват, че „заснемане на площите от въздуха и анализ на снимката от софтуер би било най-евтино и с най-малка човешка намеса“, докато други смятат, че най-добрият метод е на място.

„Дронове, сателити, ортоснимки – всичко е субективно! Само когато си на терен с проверяващ, може да спориш за дадена ситуация, да го обориш и докажеш правотата си, най-малкото да си научиш грешките и да не ги повтаряш. В случая знаеш кога и кой те проверява и имаш възможност за възражения на момента. За всички други методи на контрол разбираш постфактум, жалиш, ама получаваш стандартната бланка с отговор, че си прецакан и трябва да се примириш“, пише животновъд.

На същото мнение е и негов колега, според когото дигиталните снимки може и да се правят обективно, но разчитането им после е свързано със субективния прочит на държавния служител.   

„Тоест един дрон ще заснеме дадено пасище и снимките ще се изпратят в ДФЗ. Докато седи на бюрото си, служителят ще прецени по тях тревостоя, храстите и така нататък, т. е. коя част е допустима. А той дали ще е обективен?! Той решава еднолично, без право на защита, съдбата на фермерите. Може да фалира обикновените хора, без те да имат право да се защитят. Защото, всички знаем, че когато ти изкарат даден блок от слой, зимата и да обжалваш, няма как справедливостта да се върне“, смята читател на Агри.БГ.

Според него трябва да се създаде модел на работа, който включва и двете страни, заедно с трета, която да отсъжда при спорове – като арбитър.

„Служителят разглежда снимките и ако прецени, че всичко е ОК, случаят приключва. Ако реши обаче, че площите не са допустими, ги изпраща на фермера (или в ОСЗ) и пише: „Уважаеми бенефициент, според мен площите Ви не са допустими поради тези и тези причини. Моля, в 7-дневен срок да изразите вашето писмено становище и да ми го изпратите“. Фермерът отговаря: „Не съм съгласен с Вашите мотиви, нека да отидем на арбитраж в срок от 1 месец“. 

Арбитражът може да се извърши например от 3-членна комисия, в която участват един представител на Разплащателна агенция, един на фермерска асоциация и един пенсиониран съдия. Представят им се снимките и мненията на двете страни. Решението се приема за окончателно и парцелът остава или се изважда от допустимия слой“, предлага той.

Разбира се, не са малко и фермерите, според които системата на субсидиране трябва да се промени изцяло. „Докато субсидии се дават на единица площ, ще е така!“, категорични са те.