При увеличение на директните плащания от 25% към млекодайното животновъдство, се очаква броят животни да скочи с 9,6%, показва разработен сценарий от Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (САРА).

COVID-19 промени хранителните навици, пазара на зърно, мляко и месо

Хипотезата за развитие на млечното стадо в България се предвижда, че при ръст на подкрепата с 10%, позитивният ефект ще е 0,7% увеличение на стадото. Проучването на САРА показва, че намалението на млечните животни в България има негативни последици не само за работните места в селските райони и формираната добавена стойност от животновъдството, но и поради свиване на суровинната база, която е основа за развитие на българската млекопреработвателна промишленост. 

Въпреки трудната ситуация, изкупните цени на млякото у нас бележат слаб ръст през ноември – до 0,63 лв/кг.

Икономическата статистика сочи, че за последния отчетен месец – октомври, цената у нас е била с близо 4 стотинки по-ниска от тази в Европейския съюз (ЕС) . За периода януари-септември има увеличение на изкупеното краве мляко в ЕС с 2% сравнено със същия период на миналата година.

“Повишението на цените в два поредни месеца може да се тълкува, като сигнал за възходящите ценови тенденции, които могат да се засилят към края на зимата ако икономическата рецесия не се разрасне”, прогнозират експертите и отчитат, че:

Задържането на високото ниво на цените у нас може да бъде обяснено с недостатъчното местно производство. 

Проучването на САРА сочи и че цените на краве мляко в България са по-високи от тези в Румъния, Чехия, Словакия и Унгария.