Бременността при овцете преминава през няколко подпериода в зависимост от големината на плода, от потребността от хранителни вещества и от грижите, които трябва да се полагат за бременните животни.


Бременността при овцете средно продължава 150-152 дни с отклонение от 143-155 дни.


Първият подпериод на бременността обхваща началните два месеца след заплождането. Тогава плодът е много малък, овцете са още на паша и сами набавят необходимите им хранителни вещества.


Вторият подпериод обхваща последните три месеца от бременността, когато в организма на бременните животни настъпват дълбоки физиологични промени. Плодът се увеличава многократно масата си, за да достигне преди раждане 3-3,5 кг. За нормалния му растеж и развитие са необходими повече хранителни веществата и най-вече белтъчини. Ако бременните животни се хранят и се отглеждат неправилно, раждат се недоразвити или мъртвородени агнета, овцете често абортират и имат ниска млечност. Последните месеци на бременността при овцете са свързани с преминаването им от пасищно към оборно хранене и отглеждане. Помещенията трябва да са чисти, просторни, светли и без течение.

Бременните овце не бива да се изкарват на паша при хладно и дъждовно време, при слана, снеговалеж или поледици. През последния месец на бременността не бива де им се дават развалени и плесенясали фуражи и студена вода. Особено важни са ветеринарно-профилактичните мероприятия. През втория период на бременността овцете майки не трябва да се къпят, да се обезпаразитяват, да се имунизират и т.н.


В случай на аборт трябва да се изяснят причините, като се изпрати незабавно проба до съответния ветеринарномедецински център, през това животното да се изолира, плацентата се изгаря и закопава, а мястото, където е абортирала овцата да се посипе с вар или креолинов разтвор.

Правила и трудности в агнилната кампания
Самото раждане протича за 30-40 минути. Най-напред се появява мехур, пълен с околоплодна течност. Предназначението на плдния мехур е да разширява пътя на агнето, затова не бива да се разкъсва-в необходимия момент сам се спуква. При правилно раждане отначало се показват предните крайници, а след това главата на агнето. При такова положение на агнето раждането в повечето случаи протича благоприятно и майката не се нуждае от помощ.


Най-често при самото раждане пъпната връв се откъсва сама, но ако не се откъсне тя се отрязва на 7-8 см от корема и краят й се потопява в разтвор на йод. След раждането се следи майката да се освободи от плацентата. Обикновено след около 1-15, часа плацентата пада, ако се задържи повече от 4-5 часа, трябва да се търси помощ от ветеринарен лекар.


При трудно раждане агнето може да се роди без признаци за живот. При такива случаи устата и ноздрите му веднага си изчистват от слузта, устата му се отваря и в нея се вдухва въздух. Ако това не помогне, прави се изкуствено дишане, като енергично се отпускат и се свиват предните крайници, а гръдният кош се притиска леко отстрани. След раждането майката облизва новороденото, което става и търси да бозае. Облизването е най-ефикасният масаж за поощряване на кръвообращението на агнето, а при майките спомага за бързото отделяне на плацентата.


Ако овцата не оближе новороденото, което се случва при дзвизките, стопанинът го отрива до сухо с кърпа или със слама. Много е важно първото захранване на агнето с коластра. Ако агнетата се повече и майката няма достатъчно мляко, при нея се оставя едното, а останалите се дават на друга майка, която има повече мляко. През първите 5 дни агнето на всяка цена трябва да бозае коластра. Колкото повече бозае, толкова по-добре. Преди първото забозаване вимето на майката се избърсва с чиста кърпа и се издояват няколко струи мляко. След раждането, не трябва да се дава веднага вода на овцата, а по 1 л през 2 часа. На родилите овце първоначално се дава само сено.

Хранене и репродуктивност на овцете
Концентрираният фураж се включва след 2-рия ден, а сочните след 4-тия ден. Сочните фуражи/силажът и цвеклото/ трябва да се изключват от дажбата на овцете майки 15 дни преди раждането. В противен случай има опасност вимето да се развие предивременно и да възникнат мастити. Бременността при козите продължава 5 месеца между 145-155 дни. Грижите за животните в началото на бременността не се различават от отглеждането и храненето на дойните кози.


За правилното износване на плода, козата се нуждае от достатъчно количество белтъчини и минерали, които се осигуряват чрез висококачествени фуражи. Козите много често се доят и по време на бременността. Доенето трябва да се преустанови преди 6-7 седмици преди раждането. Установено е, че козите не се ли пресушат своевременно, въпреки доброто хранене след раждането млечността не се увеличава в сравнение с предходната лактация.

Класификация на породите овце
Бременните кози трябва да се пресушават постепенно като се намаляват броят на отделните издоявания и количеството на хранителната дажба. Храненето с фуражи, богати на белтъчини, се преустановява, а количеството на грубите храни се намалява 1,2-1,4 кг дневно, като се намалява и водата за пиене. Животните могат да се пресушат : - при положение, че козата се дои три пъти дневно, се преминава към доене 2 пъти на ден /сутрин и вечер/, а след 3-4 дни един път. - при положение, че козата се дои 2 пъти на ден, първо се дои в продължение на 4-5 дни един път на ден и след това доенето се прекратява.


Важно през време на пресушаването вимето да се издоява напълно, защото в противен случай козата може да заболее от мастит. В някои случаи въпреки прекратяването на доеното вимето продължава да се изпълва с мляко и тогава козата трябва да се дои през 1-2 дни, едновременно с това се намалява и количеството фураж. Козите страдат и от запек, при такива случаи се хранят с фуражи богати на течности, като цвекло и моркови. При самото раждане козите раждат сами или с минимална помощ от стопанина. След раждането ноздрите и устната кухина на ярето се изтрива с чиста кърпа от секретите на околоплодната течност.

Породи кози за мляко
Масата на яретата се движи от 1,5-5 кг в зависимост от броя на яретата. След раждането ярето се подава на козата за облизване, а ако майката не го направи, то ярето се изтрива с кърпа до сухо. Следродилният стадий продължава до 3 часа, когато се изхвърля напълно плацентата. Околополодните обвивки веднага след падането се отстраняват, защото козата обича да ги изяжда, а това води до сравнително тежи храносмилателни разстройства, които продължават 8-10 дни.


След около 2-3 часа след раждането яретата се поставят за забозаване. За новороденото коластрата е незаменима не само поради своята хранителна стойност, но и поради разхлабващото действие и съдържание на витамини и защитни вещества. При раждането то идва обикновено от стерилната среда в среда, пълна с бактерии, и няма никаква собствена защита. За това е необходимо да се спазва хигиена както при раждането така и при отглеждането.