Трябваше миналата година да затворим фермите ли?! Това икономически е изключително невъзможно. Ние сме предложили правилния път – да няма животни в задния двор, защото в околната среда имаме резервоар на вирус и връзката заден двор – резервоар на вируса не може да бъде прекъсната по друг път, заяви Дамян Илиев, директор на БАБХ.

Африканската чума: Кой сгреши, къде, защо?

Относно протестите на хората в Голямо Враново и техните съмнения, че наистина става дума за АЧС

„Безусловно е доказано, че там има вирус. Дори да има само едно болно животно в цялата ферма, трябва да бъдат умъртвени и останалите. Нашите ферми не са технологично разделени на отделни сектори, които да ни дадат гаранция, че е възможно в отделен сектор да не влезе вирусът от другия. В случая това е хазарт“, коментира Илиев пред бТВ. 

Относно исканията на пострадалите свиневъди за повторни изследвания от независими лаборатории, които да потвърдят заразата

„Всички лаборатории са независими. Те трябва да са одобрени, че извършват изследванията по определени методи, апаратура, обучени хора. Те са акредитирани лаборатории. Над всички тях е Референтната лаборатория. Има разписани правила на Световната здравна организация (СЗО) и те са създадени точно за това, че някои пъти в обществото има съмнения,“ обяснява експертът.

Относно чешкия модел за справяне с чумата по свинете

„Там имат предимство, че заболяването се е случило в котловина. Те са я оградили. Всички диви прасета са отстреляни от снайперисти. В Чехия има много малко прасета тип заден двор. Всички те също са евтаназирани. Изгарят прасетата, а не ги загробват, но там действат на бройка. Имат и добре херметизирани транспортни средства, които се движат по определено прасе до дадено място, където наоколо няма свинеферми,“ прави сравнение Илиев.


Относно кадрите, които показват, че се загробват прасета, които все още се движат

„Може да се види в кланици например, че след умъртвяване на животни има тремор. Може би това са снимали. Отделно видях едни снимки, които не са от България, а са от Малайзия, защото забелязах тъмнокожи хора наоколо,“ убеден е директорът на БАБХ.

Относно екокатастрофата, за която алармират еколози

„Първо, знаем в какъв сезон е река Дунав. Подпочвените води сега са ниски и дълго време ще бъде така. При загробените животни настъпват процеси на разлагане на масата без кислород. Не виждам възможност вирусът да влезе във водата, а ако влезе случайно, какво ще стане – чух, че от водата вирусът щял да влезе в растенията и да заразява. Вируса го имаме наоколо и в момента. За хората не е опасно да пият заразена вода, както не е опасно да ядат месото“, категоричен е Илиев.

Относно инсенераторите, за чиято издръжка данъкоплатците дават 30 млн. лева

„Разполагаме с три инсенератора, които покриват цялата страна. Те извършват тази дейност оперативно, всеки ден, на базата на нормалния отпад на животни от кланици, от хранителна индустрия. Един инсенератор гори десетина животни на час. За 24 часа ще изгорим 240 животни. Кога щяхме да успеем? Всичко щеше да започне да се разлага във фермата. Не може да стане с тази скорост. Няма инсенератори с такъв капацитет,“ твърди Илиев.

Относно екарисажите

„Те са затворени по технологични причини, има и заведени дела. Има разлика между двете системи – инсенераторът изгаря животните по такъв начин, че не остава трупно брашно. Докато екарисажите са стари системи, остава трупно брашно, което се изгаря в циментови заводи. Това е свързано с контрола на луда крава,“ обяснява експертът от БАБХ.