Захарното цвекло (Beta vulgaris L.) е важна техническа култура. То има двугодишен цикъл на развитие. През първата година образува коренова система и кореноплод, а през втората - стъбло с листа, цветове и плодове.

Предшественици

При нашите условия най-добри предшественици за захарното цвекло са пшеницата, ечемикът, ръжта. Много добри са едногодишните бобови - фасул, грах, нахут. Когато захарното цвекло се отглежда при поливни условия, много добри предшественици са люцерната, детелината и многогодишните смески. Неподходящи предшественици за него са суданката и сорго.

Захарното цвекло не понася засяване след себе си, понеже добивите му силно намаляват още на втората година. То може да се засява на същото място след 4-5 години.

Обработка на почвата

Кореноплодът на захарното цвекло се развива в почвата, ето защо то е взискателно към обработката. След предшественик житна или бобова култура при наличието на достатъчно влага в почвата, веднага след прибирането се извършва оран на 20-25 до 25-30 см дълбочина. Ако няма тази възможност, извършва се дискуване на 10-12 см и след това оран. В зависимост от състоянието на почвата и заплевеляването през есента се извършва култивиране при липса на плевели. При силно уплътняване на почвата и заплевеляване се извършва преораване на 10-12 см дълбочина.

Предсеитбената обработка през пролетта има голямо значение. С нея се цели да се унищожат плевелите, да се разрохка почвата, да се запази влагата и да се създаде твърдо легло за засяване на дълбочина 3-5 см. При първа възможност през пролетта се извършва бракуване, с което се и заравнява почвата. Непосредствено преди сеитбата почвата се култивира на 5-6 см.

Торене на захарното цвекло

Най-голямо количество хранителни вещества цвеклото извлича през периода на интензивното нарастване на кореноплода (средата на юни до средата на август).

Използват се главно минерални торове 10-12 кг N, 8-10 кг Р2О5 и 8-10 кг К2О при неполивни условия и 14-16 кг N на декар при поливни. Фосфорните и калиевите торове се внасят с оранта, а азотните - с предстеитбената обработка на почвата.

Цвеклото се нуждае и от бор, който се прибавя при дражирането на семената. Недостигът на този елемент поражда сърцевидното гниене на кореноплодите.

Сеитба на захарно цвекло

Захарното цвекло се засява когато в почвата на дълбочина 5 см, температурата трайно се установи на 7-8°С. Времето на засяване за Южна България е първата половина на март, за Северна България - втората половина на март, а за района на Добруджа и по-високите полета - първата половина на април. Цвеклото се засява на междуредови разстояния 45 см със сеялки за точна сеитба. Това междуредово разстояние се определя от прибиращата техника (цвеклокомбайните). Дълбочината на засяване е 3-5 см. Оптималната гъстота на посев, отглеждан при неполивни условия, е 10000-12000 растения, а при поливни - 8000-10000 растения на декар. При тази гъстота сеитбената норма е 300-800 гр. еднокълнови и 1 кг многокълнови семена на декар.

Грижи за вегетацията за захарното цвекло

При образуване на кора до поникването, почвата трябва да се бранува напряко на редовете.

Основна грижа след поникването е разреждането на цвеклото. То е задължително при сеитба с многокълнови семена. Разреждането може да се проведе по два начина (ръчно или механизирано), в зависимост от гъстотата на посева, техниката и др. При 8-10 растения на 1 м2 посевът не се разрежда. При ръчно разреждане, разстоянието вътре в реда при неполивни условия е 12-14 см, а на поливни 18-20 см.

Разреждането може да отпадне при положение, че са използвани еднокълнови семена с висока кълняемост и при добре проведена пунктирана сеитба.

Борбата с плевелите се води чрез окопаване или чрез хербициди. В зависимост от заплевеляването се извършват две-три окопавания чрез култиватори в междуредията и едно-две ръчно вътре в реда.

Захарното цвекло се нуждае от много вода. То се развива най-добре при влажност 70-80% от ППВ. Такава влажност се осигурява с 4-5 поливки - две през юни, две през юли и една през август. Последната поливка трябва да се извършва не по-късно от 20 август, защото, проведена късно, тя удължава вегетационния период и влошава качествата на цвеклото.

Прибиране на захарно цвекло

Най-добре е захарното цвекло да се прибира, когато добивите на кореноплоди и захар са най-високи - в техническа зрелост. Тази зрелост настъпва около средата на септември. Прибирането на захарното цвекло обаче започва по-рано - в заводска зрелост. Това се прави с цел задоволяването със суровина на заводите производителни на захар. Кореноплодите в тази зрелост са с висок процент захари, но са по-малки. Производителите губят от добива, но тази загуба се компенсира с по-високата изкупна цена на суровината.

В нашата страна цвеклото се прибира механизирано - двуфазно и трифазно. При двуфазния начин най-напред минава машина-листообрезвач, която отрязва челата с листата, (специална четка почиства от пръст кореноплода) и ги товари на ремарке. След това минава 6-редов цвеклокомбайн, който изважда кореноплодите и ги товари на успоредно движещо се ремарке. При трифазно прибиране, най-напред минава листообрезвач, след него комбайн, който изважда кореноплодите, и накрая - подбирач-товарач.

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Фасул - правилната сеитба гаранция за получаване на високи добиви

Звездан - една от най-ценните фуражни култури

Фази през вегетацията на зърнените житни култури

Люцерна – особености в агротехника

Технология за отглеждане на Сладък корен - глицириза