Орехът се размножава почти изключително чрез присаждане. По този начин се запазват качествата на сортовете, плододаването настъпва по-рано и се получават по-високи добиви. За подложки се използват семенни растения от обикновения орех, а в някои страни и от черния орех.
При създаването на компактни орехови насаждения дръвчетата се засаждат на разстояние 10-12 м между редовете и 8-10 м в реда. За да се използва по-ефективно площта, вътре в редовете, а понякога и в междуредията се засаждат допълнително бадеми, вишни, череши или лешници. Докато орехът встъпи в пълно плододаване, от тези уплътняващи култури се получава допълнителна продукция, след което те постепенно се изкореняват.
Орехът се формира като свободно растяща естествена корона с височина на стъблото 1,5-2 м с оглед механизираното прибиране на плодовете и използването на стъблото в мебелната промишленост, когато дойде време да се изкоренява насаждението. Резитбите през периода на плододаването се изразяват в прореждане и в почистване на короната, а при застаряващите дървета се извършват и подмладяващи резитби.
Най-подходящата система за поддържане на почвената повърхност особено в младите орехови насаждения и при неполивни условия е черната угар. В плододаващите орехови градини и при наличие на повече влага може да се приложи и чимово-мулчирната система.
Торенето на ореха има голямо значение за поддържане на нормален растеж и плододаване. Системата на торене е както при останалите овощни видове, а торовите норми се определят съобразно с почвените условия и с възрастта на растенията.
Вижте още:
;void(0);){kind=link}
0 КОМЕНТАРА