Министерство на земеделието (МЗХГ) публикува за обществено обсъждане проект на Наредба за изискванията за директни доставки от производителя на малки количества първични продукти от растителен произход. Според земеделски производители обаче документът е силно дискриминационен и убийствен за малките производители. Но също така е и в противоречие с Наредба 3 за регистрация на земеделските производители, коментират земеделци пред Агри.БГ.

Спор около наредба

Новата наредба ще цели да уреди условията и реда за директна доставка на малки количества първични продукти от растителен произход, извършена от производителя до крайния потребител или до местни обекти за търговия на дребно.

Притесненията на производителите идват от заложените количества, които са за годишна база, както следва:
1. зърнени култури от всякакъв вид до 500 кг;
2. семена от елда и култивирани сортове амарант до 500 кг;
3. бобови култури до 500 кг;
4. маслодайни семена до 500 кг;
5. картофи за консумация до 2 000 кг;
6. зелеви култури до 2 000 кг;
7. плодове от зеленчукови култури от сем. Solanaceaе и сем. Cucurbitaceae до 500 кг;
8. кореноплодни зеленчуци до 500 кг;
9. лукови култури до 300 кг;
10. бобови зеленчуци до 300 кг;
11. листни зеленчуци до 150 кг;
12. плодове от семкови овощни видове до 2 000 кг;
13. плодове от костилкови овощни видове до 2 000 кг.;
14. ягодоплодни култури до 250 кг;
15. ядки необелени до 700 кг;
16. трапезно грозде, киви до 2000 кг;
17. култивирани и диворастящи гъби до 500 кг.


“Лимитите, които са представени в наредбата на годишна база, са нереални. Записано е, че на годишна база ограничението за продажба на плодове - семкови или костилкови, е 2 тона. А за ягодоплодните култури лимитът е до 250 кг на година. Освен това тези максимални количества създават противоречие с Наредба 3”, коментира за Агри.БГ Божидар Петков, председател на Българска асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните (БАМ-я).

Браншовикът даде и пример за това, как наредбата е дискриминираща най-вече за малките производители:

“За регистрация по Наредба 3 фермерът трябва да притежава минимум 5 дка с ягодоплодни. Средният добив за обвързана подкрепа, който е нужен на земеделеца, е 990 кг за ягодите. Въпросът тук е как този малък производител може да продаде продукцията си и да получи обвързаната подкрепа, като в същото време му е позволено да продаде единствено 250 кг с ягоди”, пита риторично Петков.

Науката ще помага на животновъди и растениевъди да стават интелигентни

Според председателя на БАМ-я тази наредба ще насърчи междинните търговци и прекупвачи и ще отреже пътя на производителя до пресния пазар.

Заедно с това той изтъкна и притеснение във връзка с глобалните климатични промени, дефицита на вода за напояване и сезонни работници. Според него заради тези проблеми именно малките и адаптивни ферми ще стават все повече. 

“За останалите плодове ситуацията е същата. Производител, който може да произведе 6 000-8 000 кг ябълки от декар, какво ще прави с останалите 45 000 кг например, след като зададеният му годишен лимит е 2 000? Ето това е един от примерите, когато в България сами си слагаме спирачки за развитие на модерно земеделие”, обяснява Петков и продължава:

“В същото време от ИнтелиАгро излязоха с анализ, че страната ни не може да задоволи нуждите си от плодове и зеленчуци. Не че не можем да произведем количествата, не можем да ги продадем!”, каза още браншовикът.

Според него трябва да се доработи системата за регистрация на производителите и търговците, започната от бившия вече земеделски зам.-министър Чавдар Маринов.

“Регистрираните стопани трябва да бъдат поместени в публичен регистър с електронно зелено картонче под формата на QR код. По този начин всеки ще може да провери в реално време какво произвежда съответният производител. Има много примери от пазарите, където различни хора се облагодетелстват от Наредба 3. Те се регистрират като земеделски стопани с 5 дка картофи например. Но след това на пазара продават ягоди, малини, банани, портокали и т.н.”, обяснява Петков.

По думите му това е един от начините да се премахнат псевдопроизводителите.

Обсъждането на проектодокумента е до 16 октовмри 2020 г.