Трудностите при производството на зеленчуци – в оранжериите и на полето, стават все повече, затова се случва и все повече стопани да се отказват от бизнеса и да пренасочват площите си към зърнопроизводство, коментира за Агри.БГ предизвикателствата на зеленчукопроизводството Иван Кабуров, дългогодишен производител на зеленчуци в оранжерия и на открито. 

„Малкото оранжерийни производители на зеленчуци, които сме останали, сме зависими от вноса”, категоричен е фермерът. 

Той е собственик на 8 дка отопляема модерна оранжерия в района на Мало Конаре и признава, че именно чуждата стока определя нивата на цените и у нас, независимо от разходите на стопаните и количеството на получените зеленчуци. 

“Българският пазар и цената в България не зависят от произведената продукция, а от нерегламентирания внос и от спекулата по българските пазари, за което държавата се е нагърбила да въведе ред”, допълни още Кабуров.

Според него мерките, които предприемат управляващите, обаче не са достатъчни.

„Когато видим, че започнат да се множат стопанства за производство на зеленчуци, тогава ще има резултати. Трябва не само да се пазим от внос, трябва да се създадат силни стопанства на дребно и средно ниво, които да конкурират нерегламентирания внос. Можем да сме основни източници на зеленчуци за ЕС, защото имаме благоприятни климатични условия“, вижда изхода Иван Кабуров. 

По думите му стопаните трябва да бъдат подпомогнати от държавата за създаване на хладилни складови помещения, в които да задържат продукцията си при нужда, за да реагират на пазара. 

Производител на зеленчуци: Ако произвеждаш продукт за българската трапеза, не си приоритетен

„Министерство на земеделието и храните трябва да финансира изграждането на хладилници за съхранение на зеленчуци и  амбалаж. Фермерите трябва да имат складове и да изваждат продукцията си на пазара след 5-10 дни. Когато има лоши моменти, като цени и свръхпредлагане, фермерът трябва да може да задържи стоката. В противен случай, когато температурата е 40 градуса, още на втория ден тази продукция е за изхвърляне“, коментира земеделският производител. 

Амбалажът също е основно перо в разходите на всеки зеленчукопроизводител. 

„Всяко стопанство трябва да има поне най-малко по 100-300 бокспалети за тикви, зеле и др. Всяко стопанство трябва да има поне по 500 пластмасови касетки за грозде, картофи. Това е амбалаж, в който трябва да се съхранява произведената продукция, за да запазва качеството си.  Не да се изсипва например, в някой обор, където преди това е имало животни, а да бъде в сертифицирани хладилници, контролирани от държавата“, категоричен е Иван Кабуров.

Подкрепете независимата журналистика