С войната в Украйна приоритетите се сменят. Колкото и да не им се иска на еколозите, Зелената сделка отива в кошчето, Стратегията „От фермата до трапезата“ – също. Поне за момента, защото след няколко месеца те ще усетят, че няма какво да ядат. Този дефицит от продукти трудно ще бъде запълнен, коментира за Агри.БГ Костадин Костадинов.

Гласувайте: Нужно ли е фермерите да доказват разходи за получаване на COVID помощта?

Именно заради военния конфликт, високата инфлацията и забавянето на одобрението на Стратегическите планове за земеделие, България подкрепя писмо до ЕК, в което се настоява за отлагане на новия програмен период на ОСП с още една година. Предложението идва от Унгария, Чехия и Словакия, и е подкрепено от техните колеги в рамките на инициативата „Три морета“.

„Мотивите са, че Стратегическите планове ще бъдат одобрени чак през септември-октомври, а трябва да влязат в сила още от 1 януари 2023 г. Няма да има време да се оправи националното законодателство и да се обучат фермерите на новите правила и възможности за подпомагане“, посочва председателят на НАЗ.

Той дава за пример екосхемите, като през първите две години страната ни трябва да се ориентира към кои от тях ще се насочат земеделските производители. Впоследствие трябва да продължим с тях през останалите години от програмния период, всяка с отделен бюджет. 

„Първата година ще сме като ученици в ново училище – оглеждаме, опитваме. Докато се ориентираме, тя вече ще е свършила“, прави сравнение браншовият представител.

По инициатива на НАЗ е изпратено протестно писмо до ЕК относно Стратегическия план на страната ни, който бе качен на сайта за обществено обсъждане, без финално да е обсъждан с бранша. Проблем за производителите е дискриминационният момент при агроекологичните интервенции, като се слага таван за стопанства до 1000 дка. 

„Вместо да поощряваме стопаните да прилагат щадящи околната среда практики, ги ограничаваме. Например за интегрирано производство трябва да наемеш агроном със специален сертификат, да не употребяваш препарати, да търпиш загуби. За 1000 дка никой няма да се хване да го прави, защото ефектът ще е нулев. За консервационното земеделие се сменят технологии, само сеялката струва 300 хил. лв. Никой няма да си купи нови сеялка или инвентар за 1000 дка“, категоричен е зърнопроизводителят. 

Остава въпросът какво ще реши ЕК – дали ще приеме бележките на бранша и ще накара страната ни да промени Стратегическия си план, или ще го остави такъв, какъвто е.

„В момент на криза трябва да се види кой е стратегическият сектор на страната. Не може от една страна да ни галят с перце, а от друга, да ни спъват през краката. Искаме поне да не ни пречат“, призова за финал Костадинов.