В семейната ферма от 150 дка на Васил Николов специално място заемат ягодите, които семейството отглежда с много любов от осем години.

Фермер: Субсидиите за плодове са добри, но идват късно

Стопанинът също така отглежда градини с кайсии, сливи, воден лук и домати без кол в землищата на с. Торос и с. Дерманци, Ловешко.

„Любимата ми култура е ягодата. Преди години имах хранителен магазин, в който продавах много ягоди, но производителят, от който зареждах, спря да ги отглежда. Реших да опитам и сам да си произвеждам ягоди. В началото беше заради магазина, но после се отдадох изяло на тази дейност“, споделя 43-годишният земеделец.

Така Всил оставя търговията настрана и през 2012 г. става фермер. Казва, че оттогава до днес е имало много пъти, в които му се е искало да се откаже, но като знае, че е хвърлил толкова труд, не може. Днес той е доволен и мотивиран повече от всякога, защото вижда „светлина в тунела“ и възвръщане на цените на българското производство.

Васил Николов: „Аз от 2012 г. се занимавам със земеделие и мисля, че тази година е най-добрата. Вноса го поограничиха малко. Нашата ягода поддържа цена, каквато от години искаме да я държим. Търсят ни все повече наши търговци. Получихме запитвания и от големите вериги.

Лично аз имам повече печалба от ягодата тази година спрямо предишни години.

Ягодата е с изкупни цени около 3,00-3,20 лв. за кг., а преди, когато имаше много голям внос, търговците ни я изкупуваха за 1,60 лв. Давал съм я, само и само да не седи, защото бързо се разваля."

Ягодовата градина на Васил е 13 дка. Отглежда сорта Зенга Зенгана за преработка, а за прясна консумация сортовете: Азия, Идеа, Мис и Клери, която е много разпространена у нас. Има амбицията да изнамери и някогашните български ягоди, но се опасява, че семето безвъзвратно е изгубено.

„Преди години още е имало. Разпитвал съм по-възрастни агрономи по нашия край, но казват че е изчезнала. Търсенията ми на този етап не дават резултат“, разказва Васил.

Производителят е радостен, че първата беритба на тазгодишните му ягоди е отчела добри добиви, качество и цена.

Васил Николов: “По едно време се бях отчаял през февруари, заради коронавируса. Обаче, когато започнахме сега да берем, се оказа, че реколтата е много по-добра от всички останали години.

Беритбата ще продължи до около 10 юни и приключваме. Не берем, докато е дъждовно, защото бързо се скапва плодът. Тази зима беше топла и излъга растенията, после стана студено и това унищожи не малка част от тях. Но все пак реколтата ни е добра."

Част от ягодовата градина на Васил

Добра е и работната ръка, която той наема от години за сезонната работа. Васил залага на доверието и отдадеността в отношенията с работниците и работата по стопанството. Самият той интензивно участва във всички етапи от отглеждането на културите.

Васил Николов: “Имам си работници, които от дълго време са при мен. Нямам проблеми с работната ръка. Дори напоследък все повече хора ме питат за работа. Земеделието е трудоемка дейност, но и има някаква независимост в нея. Ето сега, в такива трудни времена, земеделието се оказва ключово." 

При нас най-голямата заплаха и благодат е времето. От него сме зависими. Ако е хубаво, и ние сме добре! В производството на открито, на полето е така, отбелязва Васил.

Земеделецът вярва, че е открил своето призвание и постоянно се старае да трупа информация и опит. Разказва, че за тези години е изпробвал и експериментирал с много неща, за да подобри и развие бизнеса си. Според него земеделието не е рутинно и има винаги почва за развитие и нови неща.

Васил Николов: „Може би догодина ще направя една част от ягодите оранжерийни, за да имам някаква защита от климатичните условия. Пробвах с мрежи да ги покрия, но при силна градишка и те се късат. Не оранжерия, в която всичко става по изкуствен път, а просто покрити насаждения.“

От това, което земята ражда, по-хубаво няма, заключава той.

Откривателският дух на младия стопанин хармонично се съчетава с традиционните български ценности за семейство, завет и достоен живот. Споделя, че със съпругата му правят всичко за да отгледат добре дъщеря си и да я възпитат в отношение към земята и традициите. 

Васил Николов: “Имаме момиченце на 5 годинки, което често водя с мен на полето. Дъщеря ни много обича ягодките. Интересно ѝ е всичко в стопанството. Може би някой ден тя ще продължи нашата дейност. Искаме да оставим нещо след нас."