Намерили сме ниша, в която горе-долу е добре, но ако трябва да теглим чертата и да се сравняваме с други страни, е едно голямо нищо. Просто сме доволни, че изкарваме нещо и ни стига за хляба, коментира младият фермер Николай Николов.

Гласувайте: Доволни ли сте от работата на служебния министър и екипа му?

Той е на 36 години, израснал в Благоевград, а понастоящем земеделски производител в кресненското село Долна Градешница. Работил е в район на Испания, където се отглеждат малини, ягоди, боровинки.

„Там е недопустимо, когато си в кампания и береш, да се вкарва продукция от чужда страна. Докато в България не е така. У нас се внася много, при това на занижени цени, което не знам как се случва. През лятото цената на едро на доматите стигна 35-40 ст./кг. А колко къртовски труд има!“, споделя Николов пред БНР. 

Николай е един от онези млади хора, натрупали опит в чужбина, но завърнали се в България. Опитва се да успее със земеделие тук и да промени начина на мислене на другите, но това се оказва трудна задача.

„За хората, които работят здраво, за да подсигурят хубави български домати, не се говори, а ние, малките производители, сме много. С това изхранваме семейството си и на това разчитаме. Много хора нямат възможност дори да изкарат на пазара, затова са принудени да продават на ниска цена, само и само да вземат някой лев“, обяснява младият земеделец.

Разбира се, той иска да надгражда, но не е оптимист, защото спънките са доста. 

„Първо, няма работна ръка. На младите хора не им се работи на полето. Нормално е, искат си техните пари, а ние не можем да им даваме много, защото не сме достатъчно подпомагани и имаме разходи. Второ, европейските субсидии не стигат до средния и дребния производител. Третият фактор е, че в България не остават хора, няма голямо потребление и за развитие не можеш да говориш“, тъжно заключава Николов.