Отвсякъде ни заливат с вносна субсидирана стока. Само обединени ще можем да си върнем нашия пазар и да достигнем производството на силните години на България, убеден е Младен Върбанов, който отглежда винени биолозя в района на Поморие.

Логистични бази - спасителната жилетка на земеделските производители

„Субсидиите са хубаво нещо – особено чуждите пари, но нашето земеделие не е редно да съществува заради тях, а въпреки тях! Вероятно и те няма да са постоянно давани“, допълва той и излага своя идеен проект за изграждането на кооперативни общински бази. По негови сметки са необходими около един милиард лева, които могат да дойдат от Плана за възстановяване и устойчивост.

Представяме накратко неговата „Концепция за развитие на българското земеделие“, разделена на пет етапа. Върбанов не е пропуснал да посочи нейните трудностите, но и позитиви. 

I Етап: Доближаване и връщане на пазара до земеделските производители и преработватели 

Има различни варианти, но оптимален за България е доброволното създаване на кооперативи за изкупуване и реализация, както и произвеждането на еднаква по качество и сортове продукция за създаване на партиди. За целта са наложителни промени в Закона на кооперациите. 

Тези кооперативни бази за изкупуване и реализация на селскостопанска продукция е необходимо да бъдат създадени на територията на всяка община, около 200 броя за страната. Стойността на една такава база е около 10 млн. лв. 

Органите за управление включват: директор – мениджър продажби; мениджър производство – агроном, ветеринар; счетоводство и контролен съвет; членове – производители. Нужно е също мрежово управление и координация на производството по количество, качество и номенклатура в цялата страна. 

Ежегодно мениджърът продажби и агрономът създават производствен (сеитбен) план по номенклатури – зеленчуци, плодове и т.н. Планът се разбива по директните местни производители кооператори – кой какво ще произвежда според неговите заявки за производство. Прибирането се съобразява със заявките и количествата по видове и срокове през седмицата. 

Оперативният транспорт минава и събира количествата по населени места в общината и пренася в базата, където се пресортират при нужда по качество и доставят на търговията. Всеки кооператор има лична банкова сметка според сезонните цени. Нестандартната продукция се връща на следващия ден и поднася амбалаж по заявките със съответните атрибути.

Моделните шест бази, по чието изграждане работи Министерството на земеделието, нямат отношение към посочената концепция. Те вероятно ще изиграят роля за регулиране на ежедневната динамика на цените и ще бъдат само шест. 

По понятни причини изпълнението на концепцията ще продължи с години. Процесът може да се ускори с по-активна роля на големите производители с богат опит, които организационно да укрепят и оглавят кооперативите в района си. Вероятно те ще организират първите общински кооперативи за реализация.

II етап. Общинските кооперации за производство и реализация прерастват в общинска снабдителна база за осигуряване на населението с храни в сурово и преработено състояние – плодове, зеленчуци, животновъдна продукция, консерви, продукти от винарската индустрия.

III етап: Повишаване конкурентоспособността спрямо големи търговски вериги и поетапно създаване на собствена магазинна мрежа и комплекси на регионално и национално ниво. Срокът е 10 години.

IV етап: Износ в развитите демократични страни, където намалява атрактивността на земеделското производство при младите хора.

Трудности и проблеми за реализиране на концепцията

•    Недоверие;
•    Голямото обезлюдяване;
•    Законът за кооперациите – необходимост от промяна;
•    Необходими са административни улеснения;
•    Данъчни улеснения – даване на субсидии върху реализирана продукция с цел увеличаване на материалната заинтересованост на земеделските производители да произвеждат;
•    Административна помощ за производителите, като се назначи човек организатор, който да мотивира кооперирането на земеделските производители по общини. 

Позитиви: Кооперирането е абсолютно доброволно.

•    Завръщане на българската диаспора по селата;
•    Увеличаване възможностите за подобряване инфраструктурата по селата; 
•    Намаляване на разликите в качеството на живот на селата с този в градовете.

„Аз само представям целите, задачите и възможните пътища за решаването им за обществено обсъждане и предмет за размисъл за изхода. За осъществяването на концепцията ще са необходими поне 5-10 години. Поради по-дългото технологично време съществено е концепцията да получи национален приоритет независимо кой управлява“, категоричен е нейният автор.