Подмярка 16.4 “Подкрепа за хоризонтално и вертикално сътрудничество между участниците във веригата на доставки” от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), която се очаква да тръгне всеки момент, няма да спомогне за развитие на фермерски пазари в страната. Това сподели Стоилко Апостолов, управител на Фондация "Биоселена", пред Агри.БГ.

Организатор на фермерски пазар: Производителите печелят от кризата

Мярката е така структурирана, че не дава приоритет на идеите при развитие на късите вериги, а поставя акцента върху това, какъв вид стопани от какъв вид райони са включени в кандидатстващите проекти по програмата.

"Ако аз бях консултант по такъв проект и трябваше да кандидатствам, бих потърсил животновъди от планински район. Ако има и организация на производителите, още по-добре. Тук, за разлика от нормалното мислене, търсим хората, които носят точки, а не идеята", смята Апостолов.

Тази схема би сработила за къса верига на доставки, но не и за фермерски пазар, обясни още той. Като пример за проект, който би се вписал в изискванията на подмярката, Апостолов посочи създаването на магазин с до един посредник, в лицето на преработвателно предприятие.

"10 производители на мляко, с една мандра, могат да направят проект за магазин в града. Това биха били проектите, които ще кандидатстват", твърди той.

За фермерския пазар е необходимо да има разнообразие, с производители от различни места, подчерта Апостолов. В условията на подмярка 16.4 има и ограничение - продуктите, които се предлагат за продажба, да са произведени в радиус от 75 км от търговския обект. Това не е подходящо за фермерски пазари, при които често производителите пътуват от много по-отдалечени точки.

При дизайна на подмярката земеделците и организациите с опит в създаването на подобни структури не са включени в изработването и съгласуването на условията за кандидатстване, обясни управителят на фондацията.

"Ние правим помежду си обсъждания по подмярка 16.4 от 2014 г. Това са мерки, които са нови за България. Нито МЗХГ, нито ДФЗ имат опит с такива програми. Настоявахме да не се минава по общия път, да не се ползва същата схема, по която се финансират инвестиционните мерки. Тук има много иновативни елементи. А в момента хората, които се занимават с това нещо в България, са изключени от обсъжданията", каза Апостолов.

Като сериозен недостатък при така разписаната мярка, той посочи липсата на авансово плащане. Това ограничава възможността да кандидатстват хора и организации с добри идеи, с капацитет да го направят, но без финансова възможност.

Ако за първата година разходите за такъв проект са 100 000 лв., колко организации могат да ги платят и да чакат ДФЗ да им възстанови остатъка, пита се Апостолов. В много от случаите може да се окаже, че идеята не работи. Така още повече се стеснява кръгът на организациите, които могат да кандидатстват по подмярката.

"Ако 10 фермери се съберат и решат да кандидатстват и изградят верига за доставки, това означава всеки от тях да извади 10 000 лв. и да ги вложи в това новорегистрирано дружество - за да се закупи транспорт, оборудване, да се наеме търговска площ. Аз не виждам кой може да направи това от хората, с които работим", обясни Апостолов.

В новата подмярка от възможност за кандидатстване са изключени неправителствените организации, но и кооперациите, което е друг неин недостатък, смята производителят.

А в България има потенциал за развитие на фермерски пазари - само в София има място за поне 20-30 такива тържища, в много други големи градове изобщо не се организират такива, посочи Апостолов.