За мен доброто земеделие в тази пандемична ситуация ще получи един допълнителен тласък. Хората все повече ще насочат вниманието си към здравословните продукти и чистата храна, коментира пред Агри.БГ биопроизводителят Пламен Сираков.

Клеймо „опасно за живота“ на българското земеделие - къде е реакцията?

Логиката, че по време на криза хората задоволяват основно нуждата си от храна, което означава, че не би следвало да има големи трусове в производството, изглежда желязна, но Пламен споделя и опасенията си, че у нас няма да се случи точно така.

Пламен Сираков: „Качествените продукти от качествени посевни материали и биологичното земеделие ще са все по-предпочитани в световен план. Друг е въпросът с достъпа на родните потребители до качествените плодове и зеленчуци. Той си остава труден у нас. Ако икономическата конюнктура бъде затруднена до степента, до която прогнозират експертите, вероятно няма да може повечето потребители да потребяват произведените у нас стоки.

В България пътят от развитието на агробизнес до фалирането е 2 месеца.

Производството на Пламен е изцяло биологично. Той отглежда плодове и зеленчуци, етерично-маслени и зърнени култури в района на Пазарджик. Фермерът анализира няколко основни проблема, за да може родното земеделие не само да изплува в тежка ситуация като тази, но дори да се превърне в печелившо.

Грешки по веригата: субсидии – контрол – администрация

Пламен Сираков: „Ние като биосектор получаваме компенсаторните си плащания последни, затова че не използваме пестициди и не замърсяваме почвата. Не знам защо навсякъде се тръби, че биосекторът е приоритетен, че трябва да достигнем еди какви си нива на биопроизводство и в същото време у нас се плаща първо на зърнено-житните култури, а биото е последно.

Аз като биопроизводител имам сезонни работници и такива през цялата година, ние култивираме с много ръчна работа. В населеното място, където отглеждаме културите, това е принос и за икономиката. 

Във всички нормални държави още преди Нова година се плаща за агроекология. Това позволява на фермерите да подсигурят планираните разходи. При нас това става в края на кампанията за директни плащания. 

Тогава реално основните средства са направени. Хората са принудени да взимат кредити, а ако имат друг бизнес, да покриват загубите с него."

НАЙ-ВАЖНИТЕ НОВИНИ ОТ МЕСЕЦА

По думите на Сираков биорегистърът е нужен, но е неадекватно влязъл в действие - без тестов период и такъв на постепенна адаптация. "Едното ми стопанство беше орязано. Ние в момента имаме санкции за миналогодишен период на база на новия регистър, което е абсурд", споделя биопроизводителят.

Пламен Сираков: „От началото на годината аз имам общо седем проверки - за обвързано подпомагане, от биосертифициращите дружества, теренни проверки за допустимите слоеве. Не можем да работим, защото непрекъснато сме в проверки. 

Като видят, че имаш 10 см трева, която при разорана почва и хубав дъжд, става за 5 дни, отчитат, че площта не е работена никога и санкционират.

Миналата година имах ранни картофи, които съм прибрал в края на май. Проверката идва, без да ме уведомят и без мое присъствие. В имота ми е тракторът и петима служители, тъй като имам и розови насаждения. Констатацията е, че тази земя не е била обработвана през настоящата година. Имам документи за продажба на продукцията, реализирал съм я, имам свидетели, работници. От ДФЗ ми заявиха, че ще получа уведомително писмо вероятно до 2 години, което ще мога да обжалвам. 

Може да изгубиш 7 години, за да докажеш, че си произвел!

Според мен се режат субсидии, за да се пренасочват на други места. Вместо да се намери начин да се възстановят загубите, ние търсим причина как да обвиним биофермерите, че нещо не са направили като хората, така че да им орежем парите, защото просто парите ги няма. 

Пазар

Биопродукцията на Пламен намира пазар предимно в чужбина, където по думите му това се оценява, а у нас липсва като политика.

Пламен Сираков: „Всички големи вериги са недостижими. Аз продавам биокартоф за 0,80-1 лв./кг, прекупвачът - за 2,50 лв./кг, а веригата - за 3.50 лв. Ще си получа парите, когато веригата пласира стоката. Ясно ни е на всички, че тази пазарна стратегия не работи добре за производителите.

Нашата държава толкова години не може да установи единен механизъм, посредством който фермерите да стигат до крайните клиенти, а самите потребители да имат лесен достъп до качествена храна.

Настоящите фермерски пазари ги има, защото много "малки" хора направиха "големи" неща, за да накарат държавата да ги допусне да си продават стоката. Това постижение трябва да се засвидетелства на всички тези хора, то не е на аграрните институции. Ние сме на полето, за да произвеждаме продукция, а не да чертаем стратегии за пазар. Държавата харчи едни пари за маркетингови кампании, но къде е реално осигуреният пазар за българския производител?"

Политика на диференциране

Държавата трябва да прави диференциране на териториите и да дава квота за отглеждане на различни типове култури. Впоследствие да предоставя възможност за реализация на тези култури, било чрез вътрешната мрежа, било чрез износ, категоричен е производителят.

Пламен Сираков: „Ситуацията с лавандулата е нагледен пример. Някой чул, че нещо е доходоносно, и решил да го прави. Ние нямаме институцията, която да каже в коя община какви и колко култури могат да се отглеждат спрямо спецификите и природните дадености на региона. Примерно в нашия район много виреят лозови насаждения, а за Добруджа се знае, че е Житницата на България, но сега е лилава. А има толкова елементарни механизми, чрез които за три месеца всичко да се промени и в рамките на 2 години нещата да се нормализират. Ако имаме диференциране, ще можем да се конкурираме с други държави. 

 

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Ще попречи ли COVID-19 на проектите за биоземеделие?

Мярка COVID-19: Колко ще получат фермери, заявили по-малко за 2020 г.?

Производител от Кърджали има гарантиран пазар само в магазина си