В репортаж на Нова телевизия, промотиран с въпросителното изречение „Какво ядем?“ и с авторски извод на финала “И всеки пети земеделски продукт на трапезата ни ще е отровен“, се разследва от какво е измряла рибата в пещерската Стара река.

ДФЗ с важно съобщение за биопроизводителите

Производител от региона изрази пред Агри.БГ недоволството си от генералните заключения за цялото българско земеделие в репортажа на телевизията и това, че липсва институционална позиция по въпроса. Представяме ви част от разследването на Нова телевизия и мнението на един български производител.

В материала на Васил Иванов екоинспекцията установява, че не завод „Биовет“ трови водата и почвата в пазарджишки регион. Журналистическото разследване показва, че регулярните натравяния на водите са от незаконната употреба на препарат ДДТ от земеделски производители.

„Взехме няколко мъртви риби и ги изпратихме за анализ в независими лаборатории, включително и в най-голямата и авторитетна немска лаборатория – „Юрофинс“ в Хамбург. Резултатите, които получихме, бяха шокиращи. В мъртвата риба бе открито само едно отровно вещество - ДДТ.

Това е изключително отровен препарат за растителна защита, забранен в Америка и Европа, в това число и България, още през 70-те години на миналия век. От него всичко на полето умира - пчели, птици, селскостопански животни. Още преди 50 години е доказано, че голям процент от хората, консумиращи продукти, пръскани с ДДТ, заболяват от рак. А количеството ДДТ, открито в мъртвата риба, която изпратихме за изследване, се оказа огромно. Според учените, за да умре, е била достатъчна и 1/10 от откритата в нея отрова.

На случаен принцип избрахме 5 места в района и взехме проби от почвата, включително и от овощни градини – с ябълки, кайсии, череши. Занесохме взетата от тези места почва в лицензирана лаборатория в Пловдив. Оказа се, че и в петте проби има ДДТ и то 12 пъти над допустимата норма. Шефът на лабораторията не изглеждаше особено учуден от резултатите. Обясни, че макар и забранен, ДДТ е основна съставка в препарати с други имена, също забранени у нас, които се внасят контрабандно от Турция. “ разказва Васил Иванов в репортажа си.

Журналистическото раследване продължава със събиране на мнение и данни от инж. Трендафил Велов, главен експерт в РИОСВ-Пазарджик, мениджъра на лабораторията Мартин Зарбов и местни жители, от което се стига до извода за регулярна употреба на забранени препарати в българското земеделие чрез нерегламентиран внос от Турция.

От Областната дирекция по безопасност на храните – Пазарджик отговарят за Нова, че спонтанните проверки в агроаптеки, стопанства и пазари в района не са отчели продажба и употреба на такива препарати. Все пак лабораторните данни показват друго.

Пред Агри.БГ Пламен Сираков, биопроизводител от Пазарджишко, споделя, че е важен въпросът за контрола на употребата на препарати за растителна защита, повдигнат в телевизионния репортаж, но изразява и притеснението си от генерализирането „всеки пети земеделски продукт на трапезата ни ще е отровен“. По думите му това е огромен удар в национален ефир по доверието на потребителя към българското производство, което в момента може да се нарече по-уязвимо от всякога.

Пламен Сираков: „След този репортаж аз питам къде е министър Танева да каже: „Това е прецедент, не е практика“ или „Ние следим, направено е това и това“?! 

Така някой излиза и с конкретен случай затрива цялото българско земеделие и му слага клеймо „опасно за живота“, хората са заблудени, няма да си купуват българското и никой не прави нищо по въпроса. 

"Ние разчитаме на Министерството на земеделието - ние сме под неговата шапка, покровителство, контрол и санкции, трябваше да има мигновена реакция. Нали разбирате, че 50 хиляди души да са го гледали и споделили в семейството си и сред близки, да са затвърдили мнението, че това е истината за българското земеделие, ние сме с поне 200 хиляди клиенти по-малко, при активен брой потребители на подобен тип продукти от половин милион."

По думите на биопроизводителя българското земеделие има много проблеми – липса на пазар, голям внос на ниски цени, проблеми с подпомагането, административни грешки, затрудняващи процеса на работа, и ред други. Но когато няма институционално становище, официални данни и позиция на властта за подобен тип скандали, внушението, че българската храна е некачествена и вредна се затвърждава у хората.

Сираков произвежда биологични плодове и зеленчуци от години и не желае да се отказва от сектора, точно защото вярва, че бъдещето, каквато е и политиката и изискванията на Европа, е в биоземеделието. Инвестициите, трудът и усилията за намиране на пазар на стоката в този сектор са големи, а много производители се чувстват онеправданни пред нередностите, които ги компрометират. Според него държавата трябва да приложи ефективни пазарни способи, за да свърже производителя с потребителя, които по думите му липсват до този момент.