За да е устойчив и дългострочен пазарът на шафран у нас, той трябва да бъде организиран. Големите прекупвачи разглеждат пазара на национално ниво, а не на ниво производител, защото той нито може да задоволи нуждите им, нито е възможно да се разрасне толкова, както е при зърнените култури примерно. Това констатира пред Агри.БГ един от добре познатите производители на скъпия минзухар у нас Васил Чиков.

Вижте за какво може да кандидатствате чрез МИГ по места

Относно твърденията, че у нас все повече хора започват да отглеждат шафран, той вижда в това по-скоро любителски интерес, ентусиазъм, в което няма нищо лошо, защото често така се започва, но не и бизнес тенденция.

„За големи насаждения не съм чул. Обаждат ми се хора, с които не съм комуникирал досега, с желание да си пласират продукцията. По това може да се заключи, че или пазарът е намалял, или се е затворил – по някаква причина хората не могат да стигнат до него“, казва Чиков.

Той не забелязва все още някоя от съседните ни държави да присъства на картата на шафранопроизводството, освен донякъде Македония. Някаква част от родните производители край Дунава пък търсят пазар в Румъния, най-вече на фермерски базари. Според него все още по-голямата част от производителите търсят собствени канали, предимно на ниво роднини, познати навън. Други пък, както и той, се опитват да добавят стойност на шафрана си чрез преработка и така да го пласират на пазара.

„По-скоро в това отношение има някакво повишено търсене и то на територията на София. Определено имаме повече заявки от биомагазините, в които продаваме. Може би хората започват да търсят качествени, здравословни продукти. Но в никакъв случай не можем да говорим за бум в търсенето.

Според европейска статистика пазарът на козметика, обувки и прочее се е свил, но при нас в шафрановите козметични продукти е точно обратното. Общата вълна от онлайн търговията също доведе до повишаване на продажбите на козметичните ни продукти“, споделя производителят.

Самият той залага на това да създаде възможно най-качествен продукт за пазара и по този начин да си го гарантира.

Ние сме се фокусирали върху качеството, изследваме го постоянно, защото това е конкурентноспособност. Когато един клиент се появи и иска качество, ние трябва да отговорим на това искане, заявява Чиков.

Шафранопроизводителите се надяваха още преди година на китайски инвестиционен интерес у нас, но преговорите бяха стопирани заради коронавируса. Другата надежда, която още не е угаснала, е, че след преходния период културата ще има отделен код и подпомагане в графата за етерично-маслени култури в новата ОСП. Засега производителите могат да се регистрират с него в категорията „други етерично-маслени“ с код 3029.