При нас няма огнища на птичи грип. То няма и кокошки. За нас най-големият проблем са белките. От тях се пазим по изпитания стар метод – с голямо Каракачанско куче, споделя производителката Наталия Иванова за Фермер.БГ.
 
Вече над пет години заедно със съпруга си отглеждат кокошки носачки в село Железна, община Чипровци. Фермата им се намира в зона от мрежата Натура 2000 „Западен Балкан“. Преди това са се пробвали с производството на нерафинирано олио с техника от Украйна. Но се отказали, защото цената на олиото паднала, а трудът останал все така тежък. 
 
С остатъчния материал като кюспе и отсевки се преориентирали към производството на яйца. Продават ги всяка сряда на фермерския пазар пред министерството на земеделието. В началото клиентите се съмнявали в качеството на продукцията. Разпитвали с какво се хранят и как се отглеждат кокошките. „Сега вече си имаме редовни клиенти. Дори яйцата не стигат,“ радва се Иванова.
 
 
За момента обаче производителите не мислят за разрастване, тъй като семейната им ферма е регистрирана по Наредба 26 и работи на максимума. Те не виждат смисъл да се разширяват, при положение че няма кой да им помага. Двете им деца пораснали и дошли в София. „Имат добра работа, знаят езици. Не мисля, че ще ни наследят,“ разсъждава Иванова. 
 
Тя е убедена, че човек не може да се издържа изцяло от земеделие. Затова работи като учител по биология и физическо възпитание в Чипровци. По образование е ветеринарен лекар, а съпругът й е икономист. Тя е украинка по националност, но през 1990 г. вятърът на промяната я довял в България. 
 
Днес, освен с кокошки носачки, семейната фирма се занимава и с отглеждането на картофи на 3 дка и 800 м надморска височина. Оказва се, че към тях има голям интерес по фермерските пазари. Садят само немски сорт Сорая – универсален сорт за всичко. „Не използвам български сортове, защото няма,“ обяснява съпругът Иван Иванов.
 
 
Дъждовете миналата година довели до по-малък добив и по-дребна продукция. Студената зима тази година също се оказва неблагоприятна. По-миналата година обаче била много добра, когато изкарали 4 тона от декар. „При нас картофите са чисти, защото сме на високо и няма нито едно предприятие. Третирам ги само с биолистна тор със специални водорасли“, гордее се Иванов.
 
До момента той не е кандидатствал за субсидии и постига всичко със собствени сили. „Не работим с държавата, изобщо. Да се разчита само на субсидии и да се вика, че държавата е виновна и не дава – не съм съгласен. Трябва да се работи и човек ще има всичко“, убеден е той.