Незиха Сали е земеделски производител от Добричко. Заедно със своето семейство стопанисва 80 хил. дка, като отглежда овощни и зърнени култури. Със земеделие се занимават от 26 години, а самата Незиха поема семейните бизнеси преди 7 години. Фермер.БГ разговаря с младия производител за пътя и излизането на европейския пазар, уроците и методите, които наистина работят за един успешен бизнес в България.
 
 
Защо земеделие
В земеделието стъпих преди 7 години. Никога няма да забравя… в началото културите бяха по-различни, гледаше се боб и лук. Така се случи, че израснах между моите родители, до плодовете и зеленчуците. Това виждах най-често и цялата картина се повтаряше – училище и земеделие. Моите родители са впечатлени и въодушевени, вършат работата си с  голямо желание и цялата тази енергия се предаде и на мен.
 
 
 
Само земеделие и повече земеделие, по-големи площи и разнообразие, това е нашата максима. Мога да кажа, че нещата, които не сме изпробвали в стопанството ни, са много малко. Гледали сме боб, грах, чубрица и какво ли още не, почти всичко.
 
Културите
Площите с рапицата се увеличиха, след като стана и модерно в България да се гледа тази култура, от 2003 г. може би. След това бяха приоритетни с програмата от ЕС. Градините ни трябваше да се модернизират. Направихме хранилище, хладилни камери, нови сортировъчни машини, защото разбрахме, че парите идват от ЕС и продукцията е към Европа, което значи, че трябва да съвпада и отговаря на изискванията за европейския пазар. Аз бях лицето, което трябваше да пътува – ходих, гледах и пренасях опита у дома.
 
Най-ценният опит
Най-ценният опит дойде от многото пътувания, основно в овощни стопанства. Аз никога не влизам да пазарувам в магазин случайно. Ако нещо ми трябва, го взимам, а другото е наблюдение - как го правят другите колеги – какво пристига от Испания, какво от Италия, как те го правят, какво имаме ние от тях и как може да го направим така, както те го правят. 
 
 
Методите, които работят
Трябва да копираме чуждестранните си колеги. Клиентите така го желаят и ние така го правим. Имаме консултации с Гърция относно прасковите, за сините сливи с Испания и Италия, а приоритет в градините са кайсиите. Кайсии в Европа няма. Нас като български производители ни ценят и търсят нашия плод. А така както ние го правим, те ни цитират. В кайсията ние малко или много си казваме думата. Няма такава кайсия като българската, тя е желана. Винаги казвам и на колегите, че когато обикалям по панаири и говоря с колеги, разказвайки им същата история за това какво отглеждаме, те само ме изслушват, а като кажа, че гледаме и кайсии, ми казват: един момент, само да ви запиша името си, звъннете ни обезателно.
 
 
Българската кайсия е много обичана и стига високи цени. Като цена дори надминава тази на черешата. Градини с череши у нас има много, а кайсиите не могат да се отглеждат навсякъде, не навсякъде виреят. Например нашата градина е 1000 дка. Ако се отдалечим от нея с 50 дка обаче няма да стане. Това е така, защото си има определени точки за кайсията. Плодът е жълт и аз му казвам нашето злато.
 
Тазгодишната реколта
При пшеницата имахме много добра реколта, рапицата ни не мога да кажа, че беше в отлично състояние, защото паднаха много дъждове по време на цъфтежа на културата. Що се отнася до царевицата, също се разви много добре. От 7 години моите родители повтарят единствено „земя, земя, земя“, така че аз винаги когато пътувам гледам къде е по-зелено, къде царевицата е по-добра, по-равномерна. Тази година реколтата навсякъде е добра, като се огледаме е зелено и приятно около нас.
 
При плодове тази година имаше доста плододаване, не достигнаха максимума си, но и едното компенсира другото. Очакваме пшеницата и царевицата да компенсират до някаква степен добивите от плодовете, защото плододаването беше много голямо навсякъде в Европа. Не сме на върха, други години е било по-добре, но не трябва да се отчайваме. Оптимистични сме.
 
 
От 20 хил. дка царевица около 3-4 хил. дка беше полегнала от бурята. При нас не падна град, но силните бури оказаха влияние. При рапицата падна град и положението бе отчайващо. Хубавото е, че площите бяха застраховани и очакваме компенсация. 
 
Застраховането – у нас и в Германия
При тези декари без застраховки е много рисковано, въпреки практиките. Тази градина също е пострадала – един път от градушка, един път от буря, нямаше компенсация, въпреки че имаше доказателства. Винаги застрахователите се опитват докрай да не ни изплатят щетите. В Германия тези номера не минават. У нас, за съжаление, успяват да се борят със земеделието.
 
Напояването
Имаме сондажи, друг метод не сме използвали.
 
Износът
Основно изнасяме за ЕС. Тази година имаме нова страна, към която изнасяме плодове – Полша. Люцерната стана модерна през последните години. На това се набляга и това се изнася.