Работната ръка е един от най-отчайващите фактори. Това коментира за Фермер.БГ Незиха Сали, производител на плодове и зърно в стопанство от 80 000 дка в Добричко. 

 

Производител: Нашето мото е само земеделие и повече земеделие

 

„Извозват се хора от 100 – 150 км. За съжаление нашата работна ръка замина да бере ягоди в Холандия, да берат домати, мандарини, портокали в Испания. Не можем да стигнем техните заплати, но се стремим. Увеличение при всички случаи има и трябва да има. Ако няма – няма да ги има хората. Има нови технологии за бране на плодове с машини, но това е плод, трябва да се пипне с ръка“, сподели Сали. 

 

По думите й това трябва да се прави много внимателно, но опитните хора си тръгват. 
„Плачем понякога и им се молим тази година да изкарат. Звъним им през зимата да се връщат. Но това е много труден въпрос. Баща ми казваше, като вижда млади момчета в градината – това са потенциалните трактористи и шофьори. Завършиха образование, качват се в бусовете за Запада и стават строители или нещо друго. Така че нашите потенциални шофьори, трактористи и агрономи ги няма“, допълни Незиха Сали. 
 
 
В стопанството й работят между 80 и 100 човека в зависимост от годината. Незиха сали и семейството й искат да увеличат броя на хората, но по думите й това става трудно. 
 
Според нея безработните хора с в това положение, защото нямат желание за работа. 
„Има и такива, които идват да изкарат пари за един билет и заминават. Казват: „Аз и без това щях да заминавам за Испания. Просто си дойдох да изкарам някой лев, за да пътувам нататък. Те това са го чакали.
 
Постоянният персонал е единственият, който се задържа и то стабилно и трябва да се задържа. Ние сме в Североизточна България. Колегите от Северна България и ние наемаме персонал от Южна България. Не става вече въпрос за километри, а става въпрос за съвсем други части на държавата“, коментира производителят.  
 
Въпреки това Незиха и семейството й продължават да се занимават със земеделие и да таят оптимизъм. 
„Всяка година има една култура, която спасява или компенсира. Дали ще бъде рапица, дали ще бъде царевица, дали ще бъдат тези  4 000 дка градини. Всяка година има нещо, така че не се отчайваме“, обясни Сали и добави, че това, което я амбицира е, когато клиент се върне и каже, че иска да купи повече от предишния път. 
 
 
„Затваряме портата септември или октомври и казваме – живот и здраве догодина пак. При по-добри условия. Коригират се грешките от миналата година или се търсят други пазари“, добави производителят. Тя смята, че българското земеделие има добри възможности за развитие. 
 
„Нашето земеделие много прилича на европейското – чисти градини, чисти площи, добре засяти, модерна техника. Така че – развиваме се и то с големи крачки“, заяви Незиха Сали.