Много добра реколта от аспержи отчита Борислав Иванов, зеленчукопроизводител от добруджанското село Златия.

20-те култури, които не изискват големи площи, но носят пари

„От 700 кв.м. площ успяхме да произведем и реализираме около 500 кг от атрактивния зеленчук. Аспержите намират много добър прием, търсят се“, пояснява фермерът. Поради големия интерес към „кралския“ зеленчук Борислав планира да увеличи площите. „В момента имаме разсад за около 3 дка. Чакаме подходящо време, тъй като разсадът се залага на лехи в почвата през март-април“, допълва зеленчукопроизводителят. 

След натрупан опит в ресторантьорството и туризма в чужбина, Борислав се завръща у нас, запратя ръкави и продължава родовата традиция като се заема със зеленчукопроизводство. Така вече няколко години той обработва заедно със семейството си градина от 4,5 дка в село Златия. Асортиментът е голям – освен традиционните сезонни зеленчуци, залагат широколистна рукола, аспержи, кейл, ревен, дори шафран. Всяка седмица чистата продукция се предлага на фермерския пазар във Варна.

Оказва се, че аспержи могат да се отглеждат навсякъде у нас. Не всеки стопанин обаче има нужното търпение, тъй като трудоемката част от производството е обирането им от полето, което отнема часове. За да се стигне до крайния резултат са нужни години – от семето и разсада до реколтата. Борислав отглежда бели и зелени аспержи, които се различават както по вкус и цена, така и по трудност в отглеждането. 
В момента усилията на цялото семейство са насочени към направата на разсада за различни видове зеленчуци. Производителят споделя, че през зимата оранжерията им е пострадала и сега трябва всичко да се възстанови. Това налага да се преустанови дългогодишното присъствие на фермерския пазар докато стане „новата“ стока.

„Тази година ни сполетя малка беда. Имахме оранжерия, но тя издържа 1,5 г. Лошото й качество и направа ни изиграха лоша шега и вече я нямаме. Това налага да възстановим всичко и да чакаме новата продукция да стане“, обясни Борислав. Въпреки това зеленчукопроизводителят не губи надежда и с оптимизъм допълва, че ще се справят: „Ако нашето беше само търговия, нямаше да прекъснем участието си по фермерските пазари, а щяхме да зареждаме стока“. Това обаче противоречи на философията на семейството за производство на чиста и здравословна храна, отгледана с много труд и любов в градината в село Златия.