Аз лично чертая в Общинската служба по земеделие, тъй като стопанството ми е разнородно. Бутонът за приключване на заявлението обаче все още не е активен, което означава, че трябва пак да ходя, коментира за Агри.БГ новозагорският производител Диян Бонев.

Договорът за зърнената сделка е удължен с два месеца

Според него удължаването на Кампания 2023 за директни плащания до 30 юни без санкции е добра новина, но само отчасти.

„Все още има много наредби, които трябва тепърва да бъдат обнародвани в Държавен вестник, което отнема време. За някои от тях това ще стане чак към края на юни, когато тепърва трябва да чертаеш и да правиш корекции. В един момент системата ще експлоадира и някои колеги ще изгорят“, опасява се Бонев.

Той оценява като положителен факта, че украинската помощ за тази година, макар и само половината от нея, дойде навреме, а не след приключване на производствената година, както се случваше досега. 

„Проблемът на държавата с безмитния внос на украинско зърно обаче остава. Прекупвачите, които имат стари договори, продължават да внасят и в момента. Те се броят на пръсти и не са случайни хора“, категоричен е Бонев. 

Освен зърно върху площ от хиляда декара семейното му стопанство отглежда също плодове и зеленчуци върху още 400 дка. Има проблем с реализацията на продукцията, тъй като веригите предпочитат да внасят стока без ДДС. Разчитал е на шестте регионални тържища, върху които служебният екип обяви, че работи, но засега липсва развитие.

„В Сливен също има тържище, но не функционира, както трябва. В момента то работи за търговците, а не за фермерите. Производителите, които имаха клетки там, станаха търговци или произвеждат само фиктивно и станаха прекупвачи“, обяснява Бонев. 

Освен заради по-високите разходи за препарати, липсата на работна ръка и все по-трудната реализация, той се сблъсква и с проблема с измененията на климата. Има желание да полива, но няма достъп до вода, затова и намалява площите със зеленчуци.

Според него е въпрос на държавна стратегия да не позволяваме българската вода да отива в Турция и Гърция и така да противодействаме на вноса на плодове и зеленчуци от юг.

„В момента консумираме турски и гръцки домати и краставици, полети с нашите ресурси. Ако не пускаме вода на юг, вносът от там ще секне. А то какво става – пресушиха язовирите и върху тях започнаха да правят соларни паркове. Ако разполагаме със собствената си вода, можем да дръпнем отново напред“, убеден е младият фермер.