Николай Колев е млад човек – но от тези млади хора, избрали да останат в България и да се занимават със земеделие. Програмист по професия, който е живял и работил в София и имал немалко възможности да продължи кариерата си в чужбина, Николай прави своя избор да се върне в родния си град Русе и с помощта на семейството си, да започне да се занимава с овощарство. Николай е и пресдседател на Съюза на дунавските овощари, който в последните месеци активно се бори за интересите на сектора. Повече за дейнстта на младия овощар прочетете в интервюто на Фермер.БГ.

 
Николай, представи ни стопанството си!
Имам овощна градина от 300 дка – 200 от тях са ябълки, 100 дка са крушите. Всичко започна през 2005 година, когато засадихме първите 100 дка ябълки. След това – 2006/2007 г. засадихме крушите. И последните 100 дка ябълки са с проект по мярка 121 модернизиране на стопанствата по Програмата за развитие на селските райони през 2010 година.
 
Как започна през 2005 година, когато все още нямаше Програма за селските райони и мярката Млад фермер?
Да, тогава програмите ги нямаше, но ние взехме това решение, разбира се, семейно, защото тогава съм бил доста по-млад и баща ми започна цялата инвестиция. Просто решихме да се заемем с този бизнес и да започнем да се занимаваме с овощарство. 
 
С какви сортове работиш, напояваш ли овошките?
При ябълката работим основно с Флорина, Златна превъзходна, Грени Смит – традиционни за България сортове. С това съм започнал 2005 г., с това съм се развил, защото трябва все пак да има някаква партидност. При крушата имаме доста сортове – и български и френски – Конференция, Абат Фетел и още някои нови сортове, на които съм заложил. Целта е диверсификация на производството – да заложим на няколко култури, защото, ако се случи нещо с едната, да се покрие годинат от другата култура. Все още не съм изградил напояване. Надявам се, когато е готова Националната стратегия за напояването, да карам прокт по ПРСР и да си изградя капково напояване за градината. 
 
Колко хора работят в стопанството, освен, предполагам, всички от семейството?
Освен, че цялото семейство е заето, имаме и трима допълнителни постоянни работници, които се занимават с техническите мероприятия. Допълнително по сезонните мероприятия са ни необходими още доста хора, които наемаме сезонно – за резитбите, разреждането на плода и по брането.
 
Ще ми се тук да вмъкнем актуалната тема за сезонната заетост и новите еднодневни договори, които бяха инициатива на вашата и още няколко браншови организации...
Проблемът с работната ръка и еднодневните договори се поставя от наши колеги още 2002-2003 година. Ние, още със създаването на Съюза, също поставяме този въпрос и настояваме за решение. До сега просто нямаше политическа воля за решаването на проблема. Никой не обръщаше внимание... Но след като укриването на осигуровки се криминализира, ние насочихме всички наши усилия за решаването на проблема. Ние, овощарите, сме страшно уязвими и с една такава глоба за неправилно назначен или неназначен човек, ние можем да фалираме директно. 
 
Има уверение от страна на управляващите, че новите правила ще влязат в законодателството още от началото на лятото. Оптимист ли си, че това ще се случи и имаш ли някакви притеснение относно прилагането на тези договори?
Искам да кажа, че предложението за тези договори дойде изцяло от нас като браншови организации. Събрахме се, обсъдихме помежду си как ще е най-добре за нас самите тези промени да се случат. Поставихме въпроса и настоявахме до последно промените в закона да се приемат спрямо нашите изисквания. Това наистина се случи. Максимално смятаме, че ще е облекчен режимът. Разбира се тази година всичко ще е пилотно, ще поработим една година, ще видим какви са плюсовете и минусите, и евентуално ще изчистваме грешки за  следващите години. Това е нещо ново и няма как на 100% да сработи от първата година. 
 
Вие много активно настоявате за минимална помощ de minimis за плодове и зеленчуци. Има ли някакви поети ангажименти от страна на управляващите, че ще ви бъдат отпуснати средства?
Тази година, както и предната, започна много рисково за овощарството с постоянните валежи, ранния цъфтеж на някои овощни видове... Сега се появиха и слани. Доста от кайсиите се осланиха и има колеги със 100% пропаднали площи. Ето защо ние настояхме за този de minimis. Писахме писма до Комисията по земеделие в Народното събрание, вкарахме искането си, имахме обсъждане на Комисия преди около месец. Комисията излезе с пълно единодушие, че такава помощ ще се отпусне за овощарството, като остана да се уточнят финансовите параметри.

 
Твои колеги споделят, че заради лошото време, ще имат повече мероприятия по растителна защита. При тебе каква е ситуацията?
Наистина е така. Времето беше много нестабилно през април и при цъфтежа на кайсията, например, при нормално пръскане по време на цъфтеж, тази година се наложиха четири мероприятия по пръскане, за да се спаси плода. А някои колеги, въпреки пръсканията, не успяха да го спасят. 
 
Производители на сливи в Сливенско, Бургаско и на други места също имат пробелми. Явно проблемът е повсеместен и това ще повиши разходите?
Действително проблемът е повсеместен. Дори имаме информация, че в съседните държави като Гърция също има проблеми с кайсията конкретно. 
 
Казваш Гърция и веднага се хващам за вноса на плодове и зеленчуци, който ни залива. Ти как реализираш крушите и ябълките и усещаш ли влиянието на вноса?
Голямо предимство в нашия регион е много близкият румънски пазар. Ние сме много близо до Букурещ и почти на 100% нашата продукция се реализира там, защото пазарът е голям и постоянно развиващ се. Големите български градове като Варна и София са на много по-голямо разстояние. Пазарът в Русе е много по-малък и няма как тук  на местния пазар да реализираме нашата продукция. 
 
Вече стартира новата Програма за селските райони. Ти смяташ ли да кандидатстваш по някоя от мерките?
Да, сега започна пилотно прием на проекти по мярка 4.1, като аз също смятам да кандидатствам за техника, понеже тази овошна градина със стара и амортизирана техника просто няма как да се обработва. За да сме конкурентоспособни, едно от най-важните неща е да имаме модерна техника, която да намали себестойността и да увеличи ефективността. Така, че да – аз ще кандидатствам...
 
Какво планираш да закупиш?
Трактор и шредер. Както казах, и по 121-ва мярка на старата програма имам два реализирани проекта, така че горе-долу си събирам техниката, която ми е необходима за стопанството. Доста колеги овощари също така смятат да кандидатстват по сега отворения прием. Атрактивно е за нас, защото се дава преимуществто на зеленчукари и овощари по отношение на точкуването. Така че надяваме се наистина нашите проекти да минат с приоритет.
 
Кампанията по директните плащания е по нови правила от тази година. Ти и колегите ти срещате ли трудности при очертаването?
Да, наистина от тази година всчико е по нови правила. Хората са затруднени, изчакват и не бързат да очертават, за да не допуснат някаква грешка. Нашият Съюз проведе разяснителна кампания в начлото на месец април, за да ги насочим по кои мерки да кандидатстват, за да не изпуснат нещо и всичко да протече нормално през Кампанията. 
 
Един от проблемите за производството на плодове и зеленчуци е застраховането – нещо като развитие в застой. Има схема за застраховане, която обаче не е ефективна според стопаните. Така ли е действително?
Да! Схемата за съфинансиране на застрахователните премии от Фонд Земеделие работи от няколко години. Фондът сключва договори с нас и поема част от премиите. Фактически обаче застрахователният пазар в България не е достатъчно развит. Сякаш изкуствено се спира развитието му и се избягва покриването на някои от основните рискови като осланяането. Застрахователните компании задържат сключването на полиците преди 20-ти април, когато основно съществува рискът от осланяване, и фактически ние поемаме покритието за наша сметка, което определено не може да се нарече застрахователен пазар.  И следващата наша битка е да направим постъпи това нещо да се промени. Многократно сме поставяли въпроса пред МЗХ, но едностранно от там не могат да го решат. Сега подготвяме протестни писма и евентуално сформиране на работна група за решаване на този проблем. 
 
Тоест какво трябва да се случи, за да се реши проблемът?
Според нас директно въпросът трябва да се постави пред Комисията по финансов надзор, която заедно с Министерството на земеделието да накарат застрахователите да си променят правилата, които са изцяло неизгодни за земеделските проиводители и изгодни за самите застрахователи.
 
От разговора ни дотук мога да заключа, че си оптимист за бъдещето... Така ли е наистина?
Да, аз съм оптимист по природа и ако не бях оптимист, може би нямаше да остана в България и да се занимавам с овощарство. Имал съм много възможности да замина на Запад, но не съм го направил. Избрал съм да остана тук и да се занимавам точно с това и се надявам нещата да се случват.
 
София БЕЛЧЕВА, Фермер.БГ

 

© 2015 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!