Значителното повишение на цените през 2022 г. и структурата на производство в българското земеделие се очаква да доведат до повишение с 20% на брутната продукция от зърнопроизводство. Прогнозите са за 12,9 млрд. лв., като петте основни култури формират около 63% от цялата селскостопанска продукция.

Гласувайте: Какви са очакванията ви от втория мандат на Явор Гечев като служебен министър?

От друга страна, брутната добавена стойност от земеделие се очаква да нарасне с 10% за година до 5,7 млрд. лв., допълват от Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (CAPA) в своя месечен бюлетин.

По данни на Националния статистически институт (НСИ) брутната продукция от зърнени култури за миналата година е 5,5 млрд. лв. Това е ръст с 25%, но физическото производство е надолу с около 16%.

При маслодайните култури също има увеличение – с 19% спрямо година по-рано. Стойността на продукцията достига 2,8 млрд. лв. – 2,4 млрд. лв. от слънчоглед и 0,31 млрд. лв. от рапица. Същевременно прибраната рапица е надолу с 25%, а при слънчогледа има ръст от 4%.

Относно цените през декември настъпи рязко поевтиняване специално при пшеницата, която за месец падна с 12%. При царевицата цената е надолу със 7%. По-нататъшно намаление не се оценява като много вероятно, а повишението ще е заради сезонния фактор. По-голямо раздвижване може да има при по-надеждни оценки за новата реколта, смятат анализаторите.

По техни изчисления за последните 10 години има ръст в средните годишни валежи до 640 л/кв.м от 600 л/кв.м за последните 50 години. Същевременно те са по-малко в критичните вегетационни месеци. Заради топлата зима и валежи в нормата до момента не се отчитат допълнителни рискове за растенията на открито, уверяват от CAPA.