От началото на пазарната година цените на основните култури не се повишават, а дори се отчита известно намаление. Причините са в по-слабото световно търсене. Световното потребление въпреки кризата не намалява и от пролетта най-вероятно ще се засили, което отново ще насочи цените нагоре, прогнозират анализатори.

Ще паднат ли цените на торовете?

Значителното повишение на цените през 2022 г. и структурата на българското земеделие се очаква да доведат до ръст с 20% на брутната продукция от зърнопроизводство – до 12,9 млрд. лв. 

Петте основни зърнени и маслодайни култури формират около 63% от цялата селскостопанска продукция, а в състава само на растениевъдството – 84%, посочват още от Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (CAPA) в своя месечен бюлетин.

Първоначалните разчети за брутната продукция от зърнени култури за 2022 г. на Националния статистически институт (НСИ) показват 25% ръст в сравнение с 2021 г., достигайки 5,5 млрд. лв. Пшеницата, царевицата и ечемикът съставляват 5,4 млрд. лв., което е 98% от общата стойност.

При маслодайните култури се наблюдава ръст от 19% през 2022 г. на годишна база, като стойността достига 2,8 млрд. лв. Брутната продукция от слънчоглед възлиза на 2,4 млрд. лв., а от рапица – на 0,31 млрд. лв. Двете култури представляват 91% от общата продукция на техническите култури, а ръстът им спрямо година по-рано е 18%.

Трите основни есенни култури – пшеница, ечемик и рапица, се очаква да заемат площ около 1,43 млн. ха, като преобладава пшеницата – 1,22 млн. ха. Размерът на реколтираните площи обичайно е сходен със засетите, като дори в по-лоши години не пада под 1,5% от засетите.

В световен мащаб 2022/23 година е сред най-добрите за пшеницата до сега, сочат данни на Американския департамент по земеделие (USDA). Прибраните количества се изчисляват на 781 млн. тона, което надминава резултатите от 2021 г. Реколтираната царевица също е на добри равнища от 1161 млн. тона, като САЩ държи почти 1/3 от това производство. Бразилия успява да произведе с 20% повече за последните 5 години, изчисляват анализаторите.