В тази и без това тежка година за стопаните едва ли ободряваща новина би била тази, че тенденциите и проучванията вещаят прогнози за изместване на истинското мляко от лабораторно създаденото такова. Все пак говорим за глобални процеси и за нещо, което няма да се случи утре, но в същото време тече жестока надпревара за това коя компания ще създаде първото изкуствено краве мляко, което скоро ще стане факт.

Вижте индикативния график за Кампания 2021

Пазарът на млечни алтернативи е сред най-бързо развиващите се направления от сектора на пакетираните храни и има пазарен дял на стойност 2,5 млрд. паунда в Западна Европа през 2020-21 г., се казва в доклад на Центъра за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ). 

Така например, за да отговорят на диетичните тенденции на потребление, през юли 2021 г. шведски учени пуснаха на пазара картофено мляко, критикувано обаче за това, че се извлича от прости въглехидрати. Все по-широкото разпространение на вегетарианството и веганството е една от причините за растящата популярност на растителните млека. Лактозната непоносимост е друга мотивация за учените и пазарните играчи.

Според изследователите най-голямото постижение на пазара на иновативни храни ще бъде производството на „истинско” краве мляко, направено в лаборатория. 

Все по-голям брой стартиращи фирми от Силиконовата долина до Сингапур бързо се присъединяват към надпреварата за създаване на първата лабораторна имитация на краве мляко, базирана на изкуствено възпроизвеждане на млечните протеини казеин и суроватъчни протеини, която ще е подходяща за масово потребление. Учените се стремят това мляко да пресъздаде автентичния вкус и устойчивост на температура и да има перфектната текстура за сирене, способно да се топи като истинското.

Микробната ферментация се очертава като трети стълб на алтернативната протеинова индустрия, наред с протеините на растителна основа и култивираното месо. Ферментацията се отнася до използването на микроорганизми за производство на протеинова биомаса, подобряване на растителните протеини и създаване на функционални съставки, променящи парадигмата. През 2019 г. ферментационните компании са набрали 3,5 пъти повече капитал от компаниите за култивирано месо в световен мащаб и почти 60% толкова, колкото американските компании за производство на месо, яйца и млечни продукти.

Междувременно компании като DuPont, Novozymes и DSM също разработват производствени линии и решения, на база на ферментация, съобразени с алтернативната протеинова индустрия.

До какво обаче може да доведе това?

Производството и пускането на пазара на лабораторно мляко от дрожди събужда редица трудни за решаване въпроси и проблеми, които тепърва предстои да бъдат осмисляни – въпроси за здравето и безопасността на потребителите, проблеми с ролята на генетичните модификации, отражението върху околната среда, въздействието върху традиционното животновъдство и целия аграрен сектор, необходимостта от допълнително регулиране и контрол при производството и етикетирането му, отражение върху икономиката, религиозни съображения, и не на последно място въпросите за вегетарианския статут и „изкуствеността“ на този продукт и етичните проблеми, които това производство поражда.

Целият доклад може да видите тук.