Няма влага, от 1 октомври досега има 130 литра на кв.м, което е 50% от нормата. Ако до 15 април не паднат още 150-200 литра дъжд, няма да има реколта. Мрачната прогноза е на земеделския стопанин от Добричка област Кирил Жендов, който обработва земя в община Крушари. 

Всичко за Кампания 2023

Фермерът разказва, че суша в Добруджа винаги е имало. Това изисква съобразяване на технологиите – какви ще са обработките, какви сортове или хибриди ще се сеят. Всичко това е с цел да се запази биологията в почвата и да не се изпарява влагата. 

„През 2001 г., когато беше голямата суша в Добруджа, на 1 април влагозапасеността е била 278 литра. В момента ние имаме 130 литра, т.е. два пъти по-малко. Аз говоря в моето стопанство, в моя район в община Крушари. Към Балчик, Каварна, Добрич през октомври имаше локални валежи, но тук нямаше“, допълва Кирил Жендов. Пшениците в региона са поникнали през ноември. На този етап посевите са добре, но липсата на почвени запаси от влага могат да бъдат фатални.  

„Там, където се прилага Strip-till и No-till технология, влагата е до 70 см в дълбочина. От падналите до момента 130 литра съм сигурен, че поне 50-60 литра ги няма. След като започнат жегите през април и май, точно месец след това няма да има влага. През юни, юли и август ако вали, то в почвата влизат при дъжд от 20 литра само 5 литра. Другите се изпаряват от горния слой“,  пояснява фермерът. 

В Добруджа има цикличност при засушаването. Столетия назад също е имало много сухи години.

„Старите хора, които помнят 1947, 1948 и 1949 г., разказват, че е била страшна суша три години поред. Тогава е имало голям глад“, предава разказите на по-възрастните Кирил Жендов.

Той се връща и към собствения си опит. 

„Сушата в Добруджа не е нещо ново, тя се появява периодично. Аз съм свидетел през 1984 г. как нямаше царевица. Тогава още в ТКЗСТ-то от 3 дка набрахме 3 чувалчета с царевица.

През 1996 г. беше същото. През 2000 г. от 12 000 дка царевица произведохме по 16 кг от декар. Тогава я ожънахме, защото трябваше да обработим земята. Нямаше абсолютно никакъв смисъл да жънем, царевицата беше изметлила, но нямаше грам зърно“.    

Земеделският стопани е категоричен, че сега са необходими поне 150-200 литра валежи. В противен случай предстоящата пролетна кампания ще постави сериозни изпитания пред фермерите, а финалът на стопанската година може да бъде особено тежък.

„През 2001 г., когато беше голямата суша, един декар земя обработвахме с 30 лв./дка, а от жътва излизаме на 35 лв./дка. Сега от жътвата ще излезем на 305 лв. и ако това се случи, ще има огромни загуби“, не крие опасенията си Жендов.